Българска писателка и историк тормозена от ромско семейство

ПАВИАНИ, ДОКАРАНИ ОТ ДЖУНГЛАТА

Ще ви разкажа, мили българи, какво означава ромски примати да се разполагат в жилището над вас. Примати, настанени от наемодател, който, макар и българин, по нищо не се различава от тях. Примати, които за година и половина мъченичество, жалби в полицията и ходене по инстанциите, не можах нито да принудя да се държат човешки, нито да изгоня от наетия от тях апартамент над моето жилище. Те се бетонираха над главата ми и побесняха от безнаказаност.

Ето какво се случи тази вечер - на празника на "независимостта на България"!

С баща ми чухме безобразна гюрултия по стълбището, както винаги, когато циганите се прибират у "дома си" - те се стараят да вдигат възможно най-силен шум. Надникнах през шпионката и видях трите циганки, които се качваха по стълбите в индийска нишка - малката дъщеря, голямата дъщеря и майка им - "дъртата циганка", която изглежда над петдесетгодишна, макар че е родена през 1981г. Голямата й, омъжена дъщеря също живее при нея, въпреки че няма адресна регистрация и въпреки клетвите на "дъртата", че въпросното й чадо никога не е стъпвало в нейната квартира.

Когато първата от изкачващите се - младата - стигна нашата площадка, се "о*г*ъзи" ( правилно сте прочели, не ви се привижда! ) и гръмовно се изп*ърдя ( да, това е думата и деянието ) срещу моята врата. Голямата след нея също изстреля оглушителен залп. А подир това и майчицата им надупи дирника си с площ един декар и изкара дълъг, съкрушителен финален акорд.

Сетне и трите хукнаха нагоре към горния етаж, заливайки се в прегракнал сатанински кикот.

Не отворих вратата, защото си представих каква воня са оставили на площадката. От самата мисъл повърнах.

Какво да направя? Да ги погна с тояга? Да звъня на 112? И какво да заявя на дежурния - три циганки пърдят на прага ми, идвайте веднага ...?

Това не е антиутопия. Това е анти Бог.
Анти всичко.

Година и половина врачанската полиция не мръдна пръст да озапти тези вонещици, излезли от филм на ужасите, а прокуратурата ми праща писма, че не намира "данни за престъпление".

И това са "жени"! "Социално слаби" хрантутници на Сорос.

Отвратителната сцена ми напомни епизода от Дантевия Ад, в който демонът превръща задника си в тръба и я надува с все сила. Това е неговото победоносно оръжие. Това е неговата гордост.

Пръ*днята не е престъпление. Непрекъснатото блъскане по тавана ми не е престъпление. Нощното пръскане с неизвестен химически препарат по балкона и входната врата на апартамента ми не е престъпление. Дивачеството само по себе си не е престъпление. Аморалността сама по себе си не е престъпление. А колко крачки делят аморалния дивак от престъплението?

Престъпна е властта в България - тя е престъплението.

Нарочно назовавам гнусотията на циганските мегери с истинското й име. Моля читателите да разпространяват горното свидетелство за нетърпимия позор, в който затъна нашата страна!

"Независимост" ли? За каква "независимост" ми пееш, Пенке ле, щом хората от моя вход панически се страхуват да подкрепят жалбите ми срещу едни диви, неграмотни, пърдящи цигани?

Ето го най-страшният, най-болният проблем на България, от който всички извръщат очи.

Каня политиканите от Сбирщината ( "парламент" ) и сглобката ( "правителство" ), както и лумпените, които драпат за кметския стол във Враца, да прекарат един ден в моя дом. "Мой" ли казах? Аз вече нямам дом - един клан павиани, докарани от джунглата, пърди на вратата ми - за какъв "дом" можем да говорим?

Автор: Милена Върбанова