Ех,народе клети,как така и не разбра,че най-скъпата цена плащаме за наивността.

Г-н Стоянов буквално днес пуснахте в социалните мрежи своето поредно стихотворение след дълга творческа пауза. Защо не бяхте публикували дълго време?

Какво значи дълго? Нашата планета съществува от милиарди години.Да,може би за един човешки живот педесет години са много време, но... Аз не пиша на конвейр. Не гоня норма. Всяко мое стихотворение е преболедувано в дебрите на моята душа. Престоявало е там,толкова дълго,колкото е било необходимо за да си ошлайфа и да придобие онзи блясък,който е необходим за да осветява достатъчно дълго време. А,защо не и вечно.

Спомняте ли си,кога написахте първото си стихотворение?

О,да! То беше плод на първите ми любовни трепети. Бях девет годишен,когато се влюбих за първи път. Към онзи момент това чувство ми беше непознато, но пък толкова красиво.

Спомняте ли си музата,която ви вдъхнови?

Разбира се! Човек никога не забравя първата си любов. Но не искам да се връщам на на там. Не,че тая някави лоши спомени. Просто не съм устроен да гледам назад. Дори и сега,когато случайно се срещнем някъде ми става едно такова меланхолично и топло. Човек не бива да таи лоши чувства в душата си. Особено ако самият той е провокирал лошото отношение на любовта към себе си. Но всичко в този живот е урок. Така израстваме.

А помните ли стиховете?

Не! Имах ги записани,но от честото сменяне на местоживеенето си,ги изгубих. Не смятам,че е голяма драма. Така е трябвало да се случи.

Какво според вас е любовта?

Интересен въпрос! До ден днешен търся отговора му! За мен любовта е дом,уют,топлина,място където се чувстваш одухотворен,спокоен,сигурен и най-вече щастлив,защото можеш да си позволиш да бъдеш себе си. Понякога слаб,понякога грешен,но винаги истински. Това за мен е любовта.

Вие сте социално и обществено ангажиран, но като,че ли не обичате показността,която ги съпровожда?

Не!'Аз обичам тишината. Ласкае ме,когато ме разпознават тук и там,но не изпадам еуфория. Напратив! Това ангажира още повече! Защото ти трябва да бъдеш пример за подражание със своето поведение.

Наскоро започнахте със съмишленици една нова инициатива ,,топъл обяд". Как върви тя?

Днес ще разберем! Да,започнахме съвместно със собственика на хранителните магазини ,,Макао" , Масис Багдатян и Ивайло Костадинов една много добра инициатива. А тя е да спомогнем като общество за задоволяването на жизненоважните нужди на най-бедната прослойка в нашето общество. А именно, социално слабите пенсионери,които са на минимална пенсия. Само си представете един такъв пенсионер с 350лв. пенсия как оцелява след като си плати,ток,вода и лекарства? Направо не искам да мисля!!! За жалост държавата не я интересува това. И това е много тъжно!'Иначе само след месец отново ще сме в кампания и пак ще слушаме щедри обещания,но на финала.... истината отново ще е грозна и тъжна! Ето, това ме провокира да напиша и последното ми стихотворение.

Нека пожелаем успех на вашата инициатива, защото тя е много благородна. И като за финал да представим на нашите читатели, вашето най-ново стихотворение. Приятно четене....

Избори

Избори отново се задават.
Вълка свалил е своята одежда,
овчата му е някак по прилежна.
Народа трябва пак да лъже,
с овчата лесно ще се върже.
И започват щедро да ни обещават,
че живота си,в ползу роду завещават.
Обеждават мало и голямо
как за себе си нищичко не искат,
а дошли са да раздават,
цял живот за това само
си мечтаят-как на хората да дават.
А народа простоват,наивен
сваля и последната си дрешка,
нищо,че някак глупаво изглежда,когато в огледалото започне той да се оглежда.
Ех,народе клети,как така и не разбра,че най-скъпата цена плащаме за наивността.

Иван Стоянов