Иван Стоянов: Любовта не е теорема

Замисляли ли сте се,защо браковете ни са толкова крехки? Защо приключват при първото по-сериозно предизвикателство? Цял живот търсим любовта. Копнеем за нея. Мечтаем я. Рисуваме я в нашето съзнание,но... Накрая осъзнаваме,че не е тя. После си мислим,че пак сме я срещнали, но за пореден път разбираме,че сме се разминали. След това започваме да натоварваме всичко с нашите предрасъдаци и пропускаме,че това, което идва си има свои. И така на финала избираме нещо,което да ни е угодно,дотолкова, че да не сме сами. А всъщност отново сме сами,но този път сме сами с някого.И всичко това се случва, защото подхождаме към любовта с очаквания свързани с нашите предрасъдаци,надежди и мечти. А любовта... любовта е нещо съвсем различно. Тя е топлина, одухотвореност,завършеност,цялост и пълнота. Любовта не е теорема,която трябва да решите за да бъдете щастливи. Тя трябва да е като въздуха,който ви държи живи. Сложно нещо е това с любовта. Трябват сетива за да я уловите. А после... после трябват още толкова много неща за да я... задържите.

Иван Стоянов


Веднъж младият ученик, развълнуван от любовните си трепети, попитал своя житейски наставник:

– Учителю, имам влечение към три девойки. Едната ме впечатлява с неземната си красота. Щом я видя, сърцето ми започва да бие лудо. Втората е голяма умница. Мога да си говоря с нея по цял ден и пак няма да ми омръзне. Третата пък произхожда от знатно семейство. Когато съм с нея, получавам в изобилие всякакви блага. И към трите изпитвам много силни чувства, но не знам коя обичам истински.

Изслушвайки разказа на своя ученик, мъдрият учител веднага отсякъл:

– Не обичаш истински нито едно от момичетата. Ако искаш да си с някого заради външния му вид, това не е истинска любов, а само страст, която ще се изпари с времето. Ако искаш да си с някоя девойка заради красивия ѝ ум, пак не е истинска любов, а само възхищение. Ако пък искаш да си с някого, защото те боготвори и те обсипва с богатства, също не е истинска любов. Това е само изгода!

– А какво е любовта тогава? – запитал тогава ученикът.

– Любовта е да обичаш някого и сам да не знаеш защо си избрал точно него. Истинската обич е неудобна, необяснима и дори налудничава. Тя не се нуждае от причина, за да съществува.