И от мене запомнете...

И от мене запомнете...

И от мене запомнете,
дами и вие господа,
човекът устроен е така,
да оценя всичко,
което държал е в ръка,
едва тогава,когато го е изгубил
безвъзвратно за света.
Не знам,защо... ???
Но от създаването на света,
човекът все върви към пропастта.
Известен всеки век
със своята революция остава,
а нащо племе все надолу пада... пада.
И Божията ръка,все така невидима остава.
Наоколо уж пълно е с човеци,
а всички те забързани ги гледаш
как трупат в дюшеци.
Приготвили се да векуват,
а накрая те съзнават,
че нищичко не притежават.
И тъй забързани финала наближават,
цял живот зад гърба си те остават.
И О,Боже! Каква голяма изненада!?
Останали са само с душата си осрана.

Иван Стоянов