Един живот пропилян

Един живот пропилян.

Ние щедро раздаваме с шепи,

протегнати празни навред.

Подарява ме илюзии нежни,

мечти безнадеждни

и сърце сковано в лед.

В погледа благ се крие

лукава омраза,

само и само да мине пред теб.

Хитрува на дребно с душите,

човешки - без свян порогава и тях.

Щаслив от победата жалка,

стои на върха,но е сам.

И тогава разбира,

поглеждайки с поглед назад,

че душата остава,дори надхитрила

коварният свят,

че по пътя човешки,

живяла е с грешки

непростими за нас.

и тогаз...

с жалост съзира

че един живот си отива...

един живот... пропилян.

Иван Стоянов