Притча за единственото което ни принадлежи

ПРИТЧА ЗА ТОВА, КОЕТО Е ИСТИНСКИ НАШЕ
Земният път на един човек приключил и той се изправил пред Бог. Всевишният държал в ръцете си куфар и този товар разбудил любопитството на мъжа.

- Какво си сложил в тази чанта, Боже? - запитал простосмъртният.

- Само това, което беше твое, докато беше на Земята.

- Значи това са всичките ми вещи? Но как успя да ги побереш само в един куфар, Господи? - зачудил се мъжът.

- Сине мой, недей да копнееш за материалните си придобивки, защото те не са ти принадлежали. Нима не знаеш, че те принадлежаха на Земята! -учудил се Бог.

- Тогава сигурно тук си сложил всичките ми таланти? - пак полюбопитствал човекът.

- Недей да мислиш, че талантите ти са твоя собственост, защото те се появиха вследствие на обстоятелствата! - казал този път Господ.

- Може би в куфара си сложил моите приятели? - опитал за пореден път да познае човечецът.

- Не, човече, те бяха само част от твоя живот и също няма как да са ти собственост.

- Тогава най-вероятно тук са жена ми и нашите чеда! - предположил бързо мъжът, като бил сигурен, че този път ще познае.

- Не! Те още по-малко са ти принадлежали. Нима не разбра, че те бяха плод на любовта ти! - рекъл Бог.
Затруднил се мъжът. Той направил още няколко опита да познае какво носи Всевишният в куфара, като предположил, че там се крие или неговото тяло или душата му. Господ обаче отново отхвърлил предположенията на човека, обяснявайки, че човешкото му тяло никога не му е принадлежало, защото тази обвивка е просто прах, а душата му е Божия собственост.

В този момент мъжът не се стърпял и най-после отворил куфара, който Бог държал. За най-голяма негова изненада вътре не се криело абсолютно нищо. Тогава със сълзи на очи човекът възкликнал:

- Но това означава, че аз никога не съм разполагал с нищо!

- Не си прав, сине мой! - укорил го Господ. - Всеки един момент, който ти имаше на Земята, беше само твой. И с всички тези прекрасни мигове ти ще приключиш земния си път.

Всеки миг е наш. И всеки миг е ценен. Нямаме нищо, но имаме всичко. Миг след миг рисуваме дните си и сътворяваме живота си. Учим уроците си. Не можем да отнесем материалното, но ще вземем преживяното. С какво ще изпълваме миговете си, решаваме само ние.