Демокрацията: Какво означава тя за българите и защо е важно да я разбираме и защитаваме

По повод Международния ден на демокрацията, БТА инициираха разговор с политолога Любомир Стефанов, политическия психолог Антоанета Христова и председателя на младежката неправителствена организация „България на младите“ Цветомир Николов, които споделиха своите размишления относно значението на демокрацията за българския народ,съобщават от БТА.

Какво представлява демокрацията?

Днес демокрацията често се асоциира с представителната система и политическите партии. Те предоставят на гражданите възможност за пряко участие в политическото управление, избирайки свои представители чрез честни и прозрачни избори, както подчертава Любомир Стефанов. Той акцентира, че демокрацията е шанс за свобода, равноправие и върховенство на закона.

„Демокрацията не е най-добрият политически режим, но досега не е измислен по-добър. Свободата да бъдем различни – това е същността на демокрацията“, добавя той.

Цветомир Николов изтъква, че демокрацията осигурява представителност на всяка социална група и дава възможност на всяка заинтересована страна в обществото да бъде изслушана и задължена. Тя представлява специфичен баланс между различните обществени слоеве и винаги търси мнозинство и компромис по важните въпроси.

Николов отбелязва, че демокрацията може да предизвиква и кризи, тъй като понякога политическите формации трябва да вземат решения, които не отразяват пряко интересите на избирателите, а служат за напредъка на обществото.

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали опити, направени до сега“, коментира Антоанета Христова, припомняйки известното изказване на Уинстън Чърчил.

Широкото разбиране за демокрацията обхваща регулирането на човешките права относно свободата, защитата срещу дискриминация и спазването на обществения ред по най-справедлив начин, пояснява Христова. Тя акцентира, че основният въпрос е каква форма на демокрация се реализира в конкретно общество. Формата на демокрацията трябва да отразява народопсихологията и опита на обществото, за да не се налагат изкуствени норми, които не са присъщи за него.

Как българите възприемат демокрацията

Любомир Стефанов смята, че в началото на 90-те години на миналия век българите не са имали ясно разбиране за демокрацията; за тях тя е била по-скоро мит, свързан с по-добър живот, най-вече изразяващ се в свободата да пътуваш, работа, за която получаваш адекватно възнаграждение, и йерархия, основана не на партийна принадлежност, а на професионални умения. Всеки има предвид под демокрация множество различни неща. Липсва организирано понятие, цел, което е причината за разпиляване на разбиранията. Българите изглеждат разделени по отношение на това поколенческо различие. Хората, родени около края на 20-ти и началото на 21-ви век, осъзнават ползите от присъединяването на България към НАТО, ЕС и валутния борд. За тях демокрацията и развитието на държавата са неразривно свързани с членството в ЕС и възстановяването на определени позиции на регионално, глобално и европейско ниво, отбеляза той. Според него, за поколенията, родени след присъединяването ни към ЕС и НАТО, демокрацията е по-скоро даденост и те не са научени да я защитават.

Най-значимото за функционирането на демокрацията е върховенството на закона и доброто функциониране на отделните институции, смята Цветомир Николов. Нашето общество на социално ниво разбира какво представляват демократичните процеси и смятам, че е преминало през своя преход. Преходът не е реализиран от гледна точка на реформа на институциите и отделните системи. Например, за съдебна реформа се говори от самото начало на прехода; постоянно правим първи стъпки в тази насока, но така и не успяваме да осъществим качествена реформа, коментира Николов.

Според него, преходът остава на институционално, а не на обществено ниво. Хората значително напреднаха в разбирането на демократичните ценности и пазарната икономика, и това е причината, поради която икономиката в момента продължава да се развива, въпреки липсата на политическо лидерство и редовно правителство, посочи той.

Демократичният процес обикновено започва с революция; преди това е имало значително ограничаване на справедливостта като практика в обществото и разслоение, отбеляза Антоанета Христова. Тя подчерта, че в различни исторически периоди този цикъл на развитие между началната точка на един режим и неговата крайна точка има различна продължителност. Винаги хора управляват процеса, а индивидът е подложен на стремежа да удължи времето си на власт, да увеличава благата си, добави тя. Властта трябва да отразява избора на обществото, подчерта Христова.

### България, демокрацията и ЕС

Ако говорим за 27-те държави членки на ЕС, можем да се позовем на различни класации, но всяка от тях е субективна. Според мен качеството на демокрацията и изобщо демокрацията в България в момента е на недостатъчно добро ниво, каза Любомир Стефанов. Той посочи, че това е резултат от все още недоразвитото ни гражданско общество. Според него имаме прилична нормативна и институционална структура, която да осигури тази основа, но всичко изглежда сякаш остава на хартия, тъй като ние в качеството си на избиратели и граждани, както и като специалисти, не успяваме да направим паралела и да се ръководим изцяло от демократичните принципи.

Членството ни в ЕС е една от основните причини, поради които имаме такъв напредък и развитие – първоначално заради желанието си да станем държава членка на ЕС. Основно реформите у нас се случиха заради амбицията да влезем в ЕС, каза Цветомир Николов.

По-късно ЕС се утвърди като гарант, че ще се реализират определени правни и институционални реформи, невинаги по начина, по който ни се иска. Някои институции подобряват нашия живот, без да го осъзнаваме. Пример за това е Европейската агенция по лекарствата, която оказва влияние върху контрола на лекарствата и предотвратява наличието на нелегитимни лекарства на пазара, добави той.

### Предизвикателства пред демокрацията

Според Любомир Стефанов основният проблем на демокрацията у нас е, че обществото не я разбира. Затова, по думите му, трябва да започнем да я осъзнаваме и да разберем, че тя включва както права, така и задължения. Той заяви, че когато започнем да възпитаваме себе си да бъдем демократични граждани, а не поданици или жители, нещата ще започнат да си идват на мястото. Също така, когато започнем да учим децата какво е значението на гласуването и какви са гражданските права, посочи Стефанов. Според него опростяването на комуникацията между гражданите и институциите ще намали дистанцията и ще създаде не само усещане, но и ще изгради връзка на двупосочна комуникация.

Демокрацията е единствената политическа система, която позволява чрез критика всички участници в нея да се развиват. Нито една друга политическа система не позволява да бъде лекувана и усъвършенствана от самата себе си отвътре, смята анализаторът. Имаме нужда от споделяне на ценностите. В момента не можем да инициираме обществен разговор, който да бъде формулиран с конкретни цели, каза той.

Цветомир Николов подчерта, че според него процедурата по гласуване не отразява желанията на гражданите за промяна. Докато политическите формации не поемат отговорност и отново не спечелят доверието на обществото, ситуацията няма да се промени, коментира той. Съществуват много начини за участие – на равнище граждани всеки може да се опита да реализира свой проект, да участва в обществени дискусии - чрез синдикатите, в различни организации, които защитават разнообразни интереси.