Симеон Миланов: Геополитическата вихрушка се завихря, а "нашите" колоси в политика още не са се усетили в каква посока е новият "вятър на промяната

Представяме на нашите читатели отново един точен и безкомпромисен анализ на уважавания от нас историк и журналист Симеон Миланов, който ви представяме без редакторска намеса.

"Геополитическата вихрушка се завихря още по-бързо, а "нашите" колоси на политиката и геополитиката още не са се усетили в каква посока е новият "вятър на промяната". Западът и особено САЩ вече не крият, че притискат режима на Зеленски да потърси примирие с Русия. Не беше случайно "изпускането" на украинския командващ генерал Залужни, че Украйна няма капацитета за "красив пробив". И това изявление не беше просто поредното подтикване към Запада да даде още оръжия и пари. Очевидно генерал Залужни действа по команда и в контролираната европейска и американска медийна среда, тези "изпускания" не могат да бъдат случайни.

Фактически през Залужни, през медиите и по други канали, САЩ предлагат на Москва временно примирие. А "непримиримият" Зеленски и администрацията му вече признаха също (през устата на Андрей Ермак), че Киев е съгласен да преосмисли "мирната формула от 10 точки" на президента Зеленски. Което в превод означава, че Киев започва да преосмисля политиката си за отказ за водене на преговори с Владимир Путин и правителството му, както и за отказ от териториални отстъпки. Де факто Западът признава, че изгуби този рунд в битката си с Русия. Руснаците не бяха пречупени, икономиката им, макар и с проблеми, не се задъхва, а напротив расте. Няма масово недоволство и опити за майдан в Москва. Напротив, колкото повече западна подкрепа има за Украйна, толкова повече руското общество се консолидира зад Владимир Путин и зад по-крайните имперско-патриотични тези за окончателна победа над Украйна, която те наричат "Бандерщат".

Това съвсем не означава, че и Русия е спечелила все още. Русия може да има тактически победи, но докато Николаев и Одеса са в украински/натовски ръце, а от Харков и Суми се извършват атаки по "стари" руски територии, Москва не е изпълнила и половината от това, което е нужно за стратегическа победа. Но Русия вече спечели малката победа, ако мога да се изразя така. Тя устоя на колективния Запад и неговият военен, икономически и дипломатически натиск. И освен това успя да вземе територия с размера на България, осигурявайки си коридор до Крим, както и добавяйки (според различни източници) от 4-5 до 7-8 милиона души ново население. Западът, усещайки, че се е провалил в първоначалните си цели, както и с наближаването на голямата развръзка в Тайванския проток, а по-непосредствено с кризата в Близкия изток, иска да сключи бързо примирие. Разбира се, при удобен случай това примирие ще бъде нарушено, когато Западът победи на някой от другите фронтове и има капацитета отново да се обърне срещу Русия.

Но самият факт, че САЩ вече не могат едновременно да воюват (макар и в прокси конфликти) в Украйна, а в същото време в Близкия изток и потенциално в Източна Азия, означава, че глобалната хегемония безвъзвратно е история. И това се усеща в целия т.нар. "Глобален Юг". Неслучайно от Турция до Саудитска Арабия, и от Индия до африканските страни, всички започнаха по един или друг въпрос любезно да отказват на САЩ. Когато гигантът отслабне, по-малките хищници, разбира се, усещат.

И така, връщайки се към началото - Западът фактически предлага на Москва примирие. Оттук насетне много зависи дали руският елит е успял да превъзмогне нездравословното си западничество и осъзнава, че това примирие е временна отсрочка. Условно имперските лобита в Кремъл най-вероятно осъзнават, че в този момент чисто стратегически за Русия е по-добре напълно да изчерпи военния потенциал на Украйна и да спре с т.нар. "активна отбрана", а да премине в настъпление, изтласквайки вражеските линии възможно най-далеч от себе си. За предпочитане с достигане на про-руското Приднестровие (все пак, ако Черно море се превърне в "натовско" езеро, това ще е катастрофа за Русия, особено след като Балтийско море вече е такова и руският Балтийски флот не може да си покаже носа от Кронщат). Но руските олигарси, по логиката на своите класови интереси и липса на национална принадлежност и симпатии, искат по-бързо връщане към "нормалността", т.е. състоянието, при което Русия е суровинен придатък на Запада, а те са редовни гости на казината в Монте Карло, яхт клубовете по френската Ривиера и собственици на тоскански вили.

Единствените неразбрали ситуацията са разни усмихнати полезни.... "партньори" като тези двамата на снимката. И може би като обществата, които те представляват - общества, които явно не са готови за новата епоха и новите предизвикателства, а живеят в либералното минало от 1990-те."