Милена Върбанова: Държавата е показала и показва всеки ден пълно безразличие към сигурността на обикновения българин

Представяме на вашето внимание едно потресаващо писмо от уважаваната от нас писателка,журналист,историк и културолог Милена Върбанова свързани с неволите и с така нарачените роми,които са стигнали до там,че да се опитват да я отровят,което си е чист опит за убийство. А институциите както сами ще забележите продължават да бездействат. За съжаление тези примери отдавна не са единични случаи,а стават честа практика,тъй като самите те се възприемат като хора над закона. Може би,защото по избори гласуват чинно и без да задават много въпроси,стига изборът им да ги подплати добре финансово. А после срещу скромните суми,които са получили като бонус се ползват и от политическите протекции на съответната партия или кмет. Е,не са виновни те! Това е следствието от овчедушието на българският народ. Нищо,че накрая пак той е потърпевш от това. Все някой трябва някой трябва да плати цената,нали?! Само,че тогава я плащаме всички, но поотделно. Защото вселената не търпи празно пространство. Публикуваме писмото и без редакторска намеса.

ГЛАС В ПУСТИНЯ

Обръщение към Президента, Министъра на вътрешните работи и Омбудсмана на Р България:


Уважаеми г-н Президент
на Р България,

Уважаеми г-н Министър на вътрешните работи,

Уважаема г-жо Омбудсман,

Обръщам се към висшите инстанции в държавата, за да ги призова като българска гражданка и потърпевшо лице, да помогнат при разрешаването на един "банален", "битов" проблем, който расте като лавина и среща пълното игнориране и бездействие на местните институции - полиция и прокуратура в гр. Враца.

Преди малко повече от година в ап.* на нашия вход * на блока ни, който се намирa на адрес ***, почти в центъра на Враца, се нанесе на квартира едно ромско семейство. Жилището, наето от тях, се намира на *-и, последен етаж, точно над моето.

Собственик на апартамент * във вх.*, е лицето Николай Серьожев Ковачев, комуто неговият покоен дядо, Никола Ковачев, е приписал жилището в наследство. Покойният Никола Ковачев беше печатар, приятел на моя баща и с неговото семейство сме живели в разбирателство. Кооперацията е предадена в експлоатация през 1969 г. и както собствениците и така и ние, техните деца, сме живели в отлични съседски отношения - вече 54 години.

Николай Серьожев Ковачев обаче, поради ранния развод на родителите си, още от невръстно дете е отгледан другаде от майка си, снахата на стария Ковачев и няма никаква емоционална връзка с живущите в нашия вход и квартал. Или ако има такава, то тя е отрицателна. Ако за нас блокът и входът са дом, за Н.Серьожев са само елементарен източник на печалба.

Първите му квартиранти бяха семейство от село Оходен, българи, но с много нисък, в културно и образователно отношение, статус. Груби, примитивни хора, особено жената, която беше изключително агресивна. След излизането на тези субекти, които получиха общинско жилище, Н.Серьожев отдаде наследствения си апартамент под наем на сегашните квартиранти.

Нужно е да подчертая, че всички стари обитатели на входа, както и собствениците на два апартамента в същия, които са ги закупили през годините, са хора поне със средно, а повечето случаи с висше образование. Отношенията помежду ни са цивилизовани и са издържали изпитанията на годините. Брутално и невъзпитано поведение при нас не е имало и не се толерира.

Това определя резкия контраст между нас и квартирантите на Н.Серьожев. Последните явно са от средата, в която той се движи и която познава. И предишната му и настоящата му квартирантка, са метачки, груби и невъзпитани госпожи, чието социално поведение и привички, няма как да се впишат във вече установените отношения в нашата малка общност.

Имената на сегашните квартиранти са Надежда Георгиева и Михал Яков. Научих имената им преди месец от полицейски протокол, защото те никога и пред никого от живущите във входа не са представяли с името си. Надежда е метачка в БКС, а Михал е с неизвестно за нас занятие.

При влизането на ромското семейство в квартирата, лицето Ирена Герговска, съжителка или съпруга на Н.Серьожев, ме увери ( тъй като, повтарям, аз живея точно под ап. * ), че жилището ще бъде обитавано "само от една възрастна ромска двойка". В действителност, в него се нанесе цял ромски клан от поне 7 индивида - възрастни и малолетни. До 26 юни 2023 г. те нямаха адресна регистрация и не бяха вписани в домова книга на входа. Последното се получи и защото входът в течение на години нямаше домоуправител. Едва преди месец и половина, на 15 юни, за домоуправител на общо събрание бях избрана аз и бе заведена домова книга. В тази книга като квартиранти в ап.* са се вписали 5 човека - останалите, включително 3-годишният внук на ромите, който непрекъснато пребиваваше в квартирата им и вдигаше много шум, са се изнесли от апартамента след мой пореден сигнал.

Но за всичко поред:

Няколко дни подир нанасянето си миналата година, квартирантите взеха чук и започнаха да удрят с него в почивен ден, събота, малко след 14 ч., в периода, в който по закон, е абсолютно забранено да се вдига шум. Обадих се на 112 и след намеса на полицията, шумът с чука бе прекратен. Михал ( тогава не знаех името му ) ме срещна стълбите във входа и ми заяви, че съм ненормална, "главата ми хлопа". Според него да дъниш с чук между 14 и 16 ч. в почивен ден е нормално, а да протестираш срещу подобно действие - е знак за психическо заболяване.

Последва мъченическа за мен година, в която наемателите тропаха, блъскаха врати, шумяха, препускаха като стадо бизони по тавана ми, непрестанно дрънчеха със съдове. Малолетният им син и внукът им играеха в стаите с топка, ритаха футбол върху главите ни - моята и на 92-годишния ми баща. Надежда ходи като гренадир, набива пети и ни буди като мамут дори през нощта, за което може да свидетелства човек, който няколко нощи спа у нас. През деня някой член на клана ходи в жилището с токчета и тракането е непоносимо. Подчертавам, че шумът, който вдигаха и продължават да вдигат, не произлиза от нормалната домакинска дейност на всяко семейство - не съм чула шум от прахосмукачка или пералня - а е резултат от груба нецивилизованост и нехайство към правата на останалите живущи ( най-вече на нашите с моя баща, защото живеем точно под тях ), в огромната част от случаите е произвеждан нарочно, напук - като реакция към молбите ми да бъде намален.

Почти всеки втори ден се принуждавах да им звъня с молба това непоносимо тропане на бъде прекратено. Никакъв резултат нямаше от моите молби - освен обратен.

Михал и Надежда безочливо ме лъжеха, че предишните квартиранти са направили ремонт и поставяйки ламиниран паркет, са махнали шумоизолиращата подложка под стария паркет - ето защо било толкова шумно. Готвех се да подам молба в Община Враца за оглед на апартамента. Впоследствие се оказа, че никакъв ремонт в стаите не е правен и никаква подложка не премахвана. Това беше измама, с която оправдаваха необуздания шум, който вдигаха.

В действителност има две обективни причини ( извън поведението на Михал и Надежда) да бъде забранено от общинските власти отдаването под наем на ап.* - повредената чешма в банята, която, ако бъде пусната, тутакси ще наводни нашата баня. И пукването на междуетажната плоча от предишните квартиранти, при което от тавана на нашата баня сълзи вода.

В продължение на цяла година моят баща и аз бяхме заложници на непоносимото тропане над нас, от което се люлееха лампите по тавана на жилището ни. Аз се занимавам с писмен труд, автор съм на стотици публицистични и исторически статии и на шест книги. Всеки нормален човек е наясно, че за писателския труд е необходима минимална цивилизована тишина за съсредоточаване на пишещия. Безобразията на квартирантите на горния етаж за цяла година блокира моите планове за работа. Фактически аз бях окована от тези хора и не можех упражнявам свойствените за мен занятия от дома си. И в студ, и в дъжд, и в пек съм седяла навън по пейките, за да мога все пак да напиша някои статии. Михал, Надежда и техните наследници фактически ме изгониха от собствения ми дом, лишиха ме от покрив. Като кукувици, които обсебват гнездото на другите птици.

Безобразията на квартирантите на Серьожеви не се изчерпваха само с шума. Стълбището редовно се замърсяваше с огризки от храна, обелки от слънчогледово семе, костилки от череши, фасове и чашки от кафе. По перваза на моя балкон редовно намирах остатъци от баница, семки от диня, слънчогледови люспи, пластмасови бъркалки от кафе и дори директни плюнки и храчки. Може би поради това, когато квартирантите боледуват от грип, се заразяваме и ние с баща ми. Моят баща на 92 години дори прекара тежката инфекциозна болест херпес зостер на лицето - изключително опасен вариант, от която още не се е доизлекувал. Свързвам този казус с вълната от заболявания от варицела сред децата в града и храчките по нашата тераса.

На 15 юни най-накрая, подир няколко мои устни оплаквания пред фактори във врачанската полиция, трима полицаи посетиха ромите на 4 етаж на вход Г. Никакъв протокол обаче не е бил съставен и подписан в този ден. Единственият резултат от посещението на полицаите бе, че циганите озверяха срещу мен. На другия ден, Михал позвъни на вратата ми със заплахата, че ще ме "влачи из гробищата". "Оо ( това е обръщението му към мен ) ш'та влача из гробищата!" Бях сложила две саксии с цветя на междуетажната площадка между 3 и 4 етаж и това го вбесяваше, сякаш бе придобил под наем и стълбището. Жена му дивашки крещеше и ме наричаше "лъжкиня", задето казах, че винаги съм държала там цветята си и никой от собствениците не се е оплаквал досега. А те, наемателите, вече са "приватизирали" всички площадки по стълбището и дори ме "уличават в лъжа", въпреки че откакто са се настанили в квартирата, хвърлят фасовете си в моята саксия с алое, намираща се точно на въпросната площадка.

Ясно е, че тази реакция е провокирана не от цветята ми, а от посещението на полицията и факта, че се опитвах да защитя гражданските си права на собственик на частен дом от нетърпимия шум и от замърсяването.

След посещението на полицаите на 15 юни непоносимият шум стихна за кратък период и хвърлянето на мръсотии по стълбището и балкона ми бе прекратено.

Подир мое категорично настояване пред полицията да се изготви писмен протокол, изискващ и от двете страни цивилизовано поведение и гарантиране на личната безопасност ( аз вече се страхувах за моята безопасност след тези заплахи ) и внесено от моя страна подробно изложение на проблема в полицията, Михал и Надежда, както и хазаите им Н. Серьожев и И. Герговска са извикани в РУ на МВР - Враца. Подписали са такъв протокол и много са лъгали, нагло отричайки обстоятелствата, описани в изложението ми. Н.Серьожев е бил заставен да даде на наемателите си адресна регистрация - подир една година нерегламентирано пребиваване. Ромите са били принудени да намалят броя на обитателите на квартирата до пет човека и няколко дни по-късно тези пет човека бяха вписани в домовата книга. Така аз научих имената на квартирантите.

Но вечерта на същия този 26 юни в дома ми се позвъни и на вратата ми цъфнаха Серьожевци и ромката Надежда, придружена от децата си. Хазяите и наемателката им ми устроиха отвратителен скандал. Серьожеви фактически насърчаваха гръмогласно ромите да шумят и да пренебрегват обещанието си, дадено пред полицията. Били "живи хора с малки деца" - сякаш живите хора по презумпция вдигат подобен шум и пречат на другите живи да живеят. Герговска бе забравила заричането си, че апартаментът ще бъде обитаван "само от една възрастна двойка". Тя триумфално заяви, че замърсяването на балкона ми било недоказуемо, защото няма свидетели - сякаш аз съм длъжна да хукна за свидетели и да ги доведа, докато храчката пада от балкона на ап.* към моя балкон. Серьожев доказа пълната си морална несъстоятелност, като с просташка арогантност се обърна към мен с изречението, което е своего рода "подпис" на най-долните лумпени: "Пий си апчетата, ма!" Тоест безобразията са нормални ( ясно е, че за безобразията на наемателите си главният виновник е самият той ) - а протестите срещу подобни безобразия са признак на "лудост". С тая патология е просмукано нашето опростачено общество.

Но най-драстично се "прояви" ромката Надежда. Тя поне двайсет пъти ме нарече "лъжкиня" и накрая избълва една отвратителна мерзост, за която заслужава да я съдя за клевета и набеждаване. Пред моя баща и пред мен, циганката безсрамно изхрачи следната гнусота: "Тя ( тоест аз ) са закача със сино ми". Синът й за който става дума, е на 11 години, а аз съм на 62. Репутацията ми е безупречна, образован човек съм, семейството ми е дало много на нашия град. Самата аз съм известно име в България като историк, културолог и творец. И ето - явява се от нищото едно същество, без елементарни задръжки и изплюва това сквернословие срещу мен. Такова нещо може да се случи само в България, защото липсва държава, институциите не защитават почтените граждани и лумпените се чувстват всесилни.

Със заплахата, че ще ме съдят "за тормоз", Серьожеви победоносно напуснаха "бойното поле". Въпреки че лицето Герговска в течение на една година не прие да се срещнем лично и реагира арогантно на петте мои оплаквания от квартирантите й, отправени към нея в рамките на въпросната година. Затова пък тя ме обсипа с около четиридесет обаждания вечерта на 15 юни и сутринта на 16 юни, когато полицията посети Михал и Надежда.

Парадоксална е заплахата на Серьожеви да ме "съдят за тормоз" след като в продължение на година, баща ми и аз бяхме жертви на жесток тормоз от тяхна страна.

Така тези хора - и хазяи, и наематели, показаха колко им "пука" за полицията и подписания протокол.

След като бяха окуражени да тропат на воля от хазяите си, защото са "живи хора", квартирантите ескалираха шума. Особено противно е нарочното набиване на пети на ромката, думкането напук с боси крака по пода ( моя таван ). Едно нормално ходене из стаите с домашни чехли никога не би произвело подобен тропот. Ромите даже си взеха и куче с цел увеличаване на шума. Все пак шумът е несравним с ужаса, който бях принудена да търпя в течение на изминалата година. Но той расте, което вещае възстановяването му в предишния мащаб.

Изложих всичко случило се в специалния ден за прием на ръководителите на Областна Дирекция на полицията - Враца. Отделно внесох нова подробна жалба. В моя защита в специално писмо до ст.комисар Нинов се обяви един от най-изтъкнатите членове на СБП и бивш народен представител от Враца - известният поет г-н Минчо Минчев, лидер на партия и гл. редактор на в. "Нова Зора".

Резултатът бе нулев.

Стигам до най-шокиращото обстоятелство, безусловно деяние на Михал Яков и половинката му.
На 21 срещу 22 юли, на 22 срещу 23 юли и на 24 срещу 25 юли, в най-горещия период на месеца, късно вечерта, през нощта и рано сутринта, бе проведено тайно пръскане с отровно вещество с много силна дразнеща миризма и в огромна задушлива концентрация, жертва на което станахме ние с баща ми и особено аз, защото съм алергична към такива препарати. Михал ми заяви, че няма нищо общо с това "пръскане" ( с флакон? с друго устройство? ), макар че цялата площадка на последния етаж миришеше силно на същия продукт, на който миришеше и нашият балкон. На последния етаж се обитават само два апартамента и собственичката на другия апартамент ме увери, че и през ум не й е минавало да пръска с каквото и да било.

Въпреки че позвъних на 112, от Гражданска защита и полицията не изпратиха хора да проверят. Сигурно са подценили обаждането ми, въпреки че мои приятели химици и политически лица от София ми заявиха, че опасенията ми за нарочен опит за увреждане на здравето ( моето, на баща ми и на всеки, който вдишва това вещество ) не са безпочвени.

През указаните нощи ни се наложи да спим при работещ климатик с надеждата да се спасим от отровния препарат и въпреки това на сутринта с баща ми усещахме тъпо главоболие в областта на тила и световъртеж, а моите очи поради алергията, бяха постоянно възпалени.

Внесла съм подробно описание на случилото се в полицията. Отделно е регистрирано обаждането ми на 112 в 23.30 на 24 юли.

Уважаеми г-н Президент,
г-н Министър и г-жо Омбудсман,

Макар че баща ми и аз сме основните потърпевши от описаната ситуация, която среща отказа или безсилието да се реагира от страна на местните институции, тя създава силен стрес и сред останалите собственици на жилищата в нашия вход. Аз вече непрекъснато се боя за личната си безопасност, но присъствието на такъв тип хора сред нас, създава несигурност сред всички живущи във входа. Ние нямаме нищо против един собственик да дава апартамента си под наем, но той все пак е морално задължен да подбира хора с близък до нашия образователен и културен профил, а не лица, които коренно се различават и съзнателно отричат нашия модел на поведение. Заплахите срещу живота, обръщенията като "оо, лъжкиньо", гнусните клевети и издевателства от описания по-горе тип, непрекъснатите предизвикателства на едни пришълци - не могат да задават тон в нашите установени от десетилетия цивилизовани отношения.

Аз съм майка, която преди две години погреба единственото си дете и наистина е цинизъм издевателствата над мен да продължават, без да получа закрила от институциите, чийто дълг е да защитават подложените на подобен битов произвол граждани.

Когато говорим за битови проблеми от подобно естество, в никакъв случай не трябва да ги подценяваме. Битовите проблеми са породили най-много убийства и жертви. Те причиняват най-големи травми, защото се сблъскваме с тях всеки Божи ден.

Наблюдаваме и слушаме в медиите всеки ден за трагедии, предизвикани от битови проблеми.

Наричам често в изложението си до вас Михал и Надежда "роми". Те наистина са такива по етнически произход, но в това не се съдържа етническа нападка - предишните квартиранти на Серьожеви бяха българи, но разликата между тях и сегашните не е голяма. И двете семейства са невъзпитани, нецивилизовани и агресивни към околните. Разбира се, има образовани роми, които упражняват уважавани професии, но даденият случай не е такъв - за съжаление.

Ние желаем да бъдем спокойни в нашите собствени домове. Никакъв случаен индивид няма право да ни отнема сигурността и глътката отдих в нашия собствен дом, под нашия собствен покрив. Особено в
напрегнатите времена, в които живеем.

Като домоуправител на входа мога да призова съседите си от входа да се подпишат под искане квартирантите да бъдат изведени от наемания от апартамент. Със 7О процента от гласовете на общо събрание на живущите във входа, този проблем би могъл да се реши. Уви, така е само на теория. Хората са жестоко наплашени, страхуват се от отмъщението на ромите. Държавата е показала и показва всеки ден пълно безразличие към сигурността на обикновения българин. Ето защо, макар че никой не желае близко съседство с подобни квартиранти, подписи от недоволните собственици е почти изключено да се съберат.

Такива подписи могат да бъдат събрани само ако нашата малка общност усети помощта на държавните институции и представляващите ги личности.

С настоящата жалба, аз Ви моля, г-н Президент, г-н Министър и г-жо Омбудсман, да ни покажете, че не сте напълно абдикирали от "малките проблеми" на "малките български граждани". А всъщност да определя кой от нас е "голям" и кой е "малък" може единствено Бог.

С уважение: Милена Върбанова

историк, културолог, писател,
член на СБП

П.П. За съжаление отговорите, които получих от главния секретар на президентската канцелария - Цвета Тимева - и от Омбудсмана, бяха просто едно измиване на ръцете. И двете дами препратиха жалбата ми на врачанския кмет Калин Каменов - "по компетентност". Нямам никаква вяра в действията на гербаджийския кмет Калин Каменов, познавайки "доброто му разположение" към моя милост. К.Каменов, чрез заместника си Владимиров, отговори на президентската канцелария и на Омбудсмана, че изобщо не е компетентен да се намеси в моя проблем - единствено общото събрание на собствениците на апартаменти във входа, има теоретичната възможност да изгони квартирантите от наетото от тях жилище. Така се оказах в порочния кръг на параграф 22, защото живущите във входа се боят от циганите ( както отбелязах и по-горе ). Дивашката саморазправа над българи от разбеснели се цигани - да си спомним пресния случай в с.Прилеп, когато невинен шофьор бе заклан от тайфа пияни примати - ги кара подло да си мълчат.

Колкото до министъра на вътрешните дела, към когото също се обърнах, от неговото ведомство не получих дори входящ номер на моята жалба, камо ли отговор.

Всички мои оплаквания в крайна сметка бяха сведени отново до човека, който още в самото начало на тая битова драма, бе натоварен да се занимава с нея - инспектор П.Петров от РУ на МВР - Враца. Той, според мен, в началото не обръщаше достатъчно внимание на моите жалби и както мнозинството български полицаи, сякаш изпитваше много повече снизхождение към циганите, отколкото съчувствие към мен.

Междувременно, нощното пръскане с неизвестен отровен препарат в екстремна концентрация, продължаваше и вече прие индикациите на истински опит за убийство. В нощта на 20 срещу 21 август отново се обадих на тел. 112 този път на призива ми за помощ се отзоваха двама дежурни полицаи. Въпреки че бях отворила всички прозорци на стълбището, за да проветря - иначе в апартамента ми не можеше да се диша - полицаите усетиха задушливата миризма на химически препарат. Надявам се, че в рапорта си на следващата сутрин са отбелязали този факт, макар че инспектор Петров, при поредната ни среща на 25 август, ми заяви, че не е запознат с такъв рапорт. В нощта преди срещата ми с инспектора, по входната врата на жилището ми и от балкона над моя отново бе пръскано със същото вещество и тогава, извън себе си от гняв, излизайки на стълбищната площадка, успях да видя добре познатата ми ниска дебела фигура на ромката, която се шмугна в апартамента си.

Приключвайки това унизително описание на моето безплодно ( досега ) ходене по мъките и институциите, отбелязвам, че на 24 август се срещнах и с току-що назначения нов директор на Областна Дирекция на МВР - Враца, в приемното му време за граждани. Той ме увери, че тормозът над мен ще бъде прекратен. Как ще стане това, след като циганката все още не е извикана в полицията, подир подвизите си с пръскането? И след като я извикат, е почти сто процента сигурно, че отново ще започнат заплахите за живота ми. Колелото на моето мъченичество отново ще се завърти - докога?

Ето ви един банален разказ за битов проблем, който при липса на държава и правосъдие, се превръща във въпрос на живот и смърт.

Милена Върбанова