Европейската дипломация катастрофира в Тунис

Шефката на ЕК Урсула фон Дер Лайен, министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте и премиерката на Италия Джорджа Мелони бяха фраснати миналата неделя в Тунис с жесток дипломатически шамар за сметка на целия Европейски съюз. Те пристигнаха вкупом в историческия Картаген, за да обсъдят с президента Каис Сайед споразумение между ЕС и страната му за спиране от Тунис на мигрантското нашествие от Субсахарска Африка към Стария континент и за приемане обратно на вече добрали се до неговите брегове пришълци.

Като за услугата Фон дер Лайн бе готова веднага да разпише на домакина чек от 150 млн. евро, придружени с обещание за още 900 млн. евро, когато договорът стане факт и нещата потръгнат. Но след няма и половин час размяна на студени протоколни любезности, Каис Сайед показа най-безцеремонно вратата на тримата си именити гости. И не пожела да участва в обща пресконференция с тях, като дори ги посъветва да не правят изявления пред местни пък и чуждестранни журналисти. Преди това президентът беше казал единствено на Фон Дер Лайен, Мелони и Рюте, че Тунис въобще няма намерение да става пазач на европейските граници и не желае да приема обратно чернокожи имигранти от Субсахара, тъй като те внасяли в страната му престъпност и застрашавали цялата арабска нация. Местни медии пък определиха офертата на шефката на ЕК за спешно финансиране на хазната в Тунис със 150 млн. евро като "подигравателен бакшиш".

А в договорките от миналия петък в Люксембург на министрите на вътрешните работи на 27-те страни от ЕС за регулиране на мигрантския поток към териториите им Тунис фигурираше като "крайъгълен камък" в осъществаването на набелязаната твърда единна политика за репатриране на всички онези пришълци, неполучили "общоевропейско" убежище. Като кой знае въз основа на какви критерии арабската държава, която е най-близо до италианските и следователно до европейските брегове, бе извисена в люксембургските дискусии като модел на безопасните трети страни. Към които, предвид почти пълната невъзможност това да се направи към държавите на произход, бежанците, спрели там преди да стъпят на европейската земя, щели да бъдат изпращани обратно като пощенски пратки.

Та Тунис бе нарочена за №1 сред тези т. нар. безопасни страни с уважавани човешки права, без някоя от умните европейски глави да си даде сметка без да предвиди какво ще бъде отношението към подобно намерение на Каис Сайед. Ами той е президентът, който през 2019 г. спечели изборите с обещания за демокрация и икономически подем, но само две години по-късно разпусна парламента, разгони висшия съдебен съвет и уволни премиера, с цел да установи авторитарен, ултраислямски и открит расистки режим към неарабите. Особено към тези по собствените му думи с "черна кожа", които от месеци пристигали в неговата страна на "престъпни тълпи" с надеждата да се качат на плавателен съд за Европа.

А 65-годишният Каис Сайед не е случаен човек - той е ерудиран юрист и професор по конституционно право в университета в столицата Тунис, който независимо от академичния си език, успя да очарова тълпите благодарение на репутацията си на неподкупна личност и с обещанието, че ще бъде бариера срещу шуробаджанащината и корупцията.
Но наложеното уж с тази цел "затъмнение" на демокрацията не доведе до решение на икономическите проблеми, които от дълго време тормозят страната и вече повече от година не спират спорадичните протестни демонстрации по площадите.

Сайед им отговаря като прехвърля отговорността за несгодите върху никога неизяснени скрити сили, много често ислямски екстемисти, които заговорничели срещу държавата. Но през миналия февруари обвиненията му за разрухата бяха насочени най-вече срещу африканските мигранти, за които твърдеше, че правели всичко възможно, за да дестабилизират арабската Северна Африка. И за да спре този процес, президентът на Тунис се самопредложи за предводител на страните от региона с цел не само да бъдат защитени неговите южни граници от пришълците от Субсахара, но и да се пресекат амбициите на Европа да налага политиката си в просторната ивица от Мароко та чак до края на Египет.

Дали Каис Сайед ще стане общоарбски лидер примерно като идола си Гамал Абдел Насер, е трудно да се каже, но според анализите в брюкселски, парижки и римски вестници, ключът на неуспеха на визитата на Фон Дер Лайен, Мелони и Рюте в Картаген трябва да се търси в репликата "подигравателен бакшиш" на медиите в Тунис. Защото за всички запознати със ситуацията в страната хора е ясно, че в менкането имигранти срещу пари нещата опират не до 150 милиона, а до двайсет и дори трийсет пъти повече евро. Тоест става въпрос за страшно много пари, от които изправената едва ли не пред банкрут тунизийска икономика има спешна нужда. И според някои информации Сайед бил поставил едно важно условие на ЕС за отварянето на границите му за репатриране на мигранти - Брюксел да помогне за получаването от МВФ на заем от 1,9 млрд. евро. По принцип фондът вече го бил одобрил, но поставил като условия връщането на страната към парламентарната демокрация и защитата на човешките права. А заради тези две условия и сякаш за да не скършва хатъра на МВФ и ЕС трудно би могъл да осигури предвидените още 900 млн. евро помощи, за които Фон Дер Лайен намекна в Картаген.

Накратко казано, въпреки ентусиазма от Люксембург, спирачка срещу прииждането на мигранти от Африка в Европа засега не се очертава. А за съжаление след трагедията тази седмица в териториалните води на Гърция проблемът придобива все по-зловещи очертания, пише Труд.