Бенямин Нетаняху: Ще си отмъстим в този черен ден. Ще превърнем всяко място в този зъл град, където Хамас се крие, в руини“

Ще си отмъстим в този черен ден. Ще превърнем всяко място в този зъл град, където Хамас се крие, в руини“, каза израелският премиер Нетаняху.

„Израелската армия незабавно ще използва цялата си мощ, за да унищожи Хамас. Жителите на Газа, махнете се оттам веднага“, завърши речта си Бенямин Нетаняху.

„Израел има право да отговори на агресията“: това беше отговора на Байдън за палестинско-израелската ескалация на конфликта.

„Хамас нападна не само военните, но уби цивилни, отвлече жени, деца, цели семейства. Израел има право да отговори на тази агресия, администрацията на САЩ ще подкрепи техните решения“, каза още американският президент.

Вашингтон не възнамерява да губи главния си съюзник в Близкия изток.

Така нареченият Арабско-израелският конфликт е трайна конфронтация между редица арабски страни, както и арабски военнизирани радикални групировки, поддържани от част от местното арабско население в палестинските територии, намиращи се под контрола на Израел от една страна, и ционистки движения.

Повече от 70 години продължават военните действия между израелци и палестинци. В основата на спора е една и съща земя, за която претендират два народа.

Конфликтът обаче има още по-дълбоки корени - преди близо век. Великобритания поема контрола над район, известен като Палестина, след като владетелят на тази част от Близкия изток - Османската империя, е победена през Първата световна война.На тази земя живеят еврейско малцинство и арабско мнозинство. Международната общност възлага на Великобритания задачата да създаде там „национален дом" за евреите. И напрежението започва постепенно да ескалира.

Между 20-те и 40-те години на миналия век към същото това парче земя започват да се стичат много евреи, мнозина от които бягат от преследване в Европа и търсят дом след Холокоста през Втората световна война.

През 1947 г. ООН гласува Палестина да бъде разделена на отделни еврейски и арабски държави, а Йерусалим е превърнат в международен град. Планът е приет от еврейските лидери и отхвърлен от арабска страна. Той така и не е изпълнен.Неспособни да разрешат проблема, през 1948 г. британците се оттеглят, но обявяват създаването на израелска държава. Този ход е определен като "катастрофа". Войната започва. От съседни арабски страни нахлуват войски, стотици хиляди палестинци са принудени да бягат.

На следващата година огънят е прекратен, но равносметката е следната - Израел контролира по-голямата част от територията, Йордания окупира земя, станала известна като Западния бряг, а Египет окупира Газа.

Йерусалим е разделен между израелските сили на запад и йорданските сили на изток. Поради липсата на мирно споразумение и взаимните обвинения, следващите десетилетия са изпълнени с насилие. През 1967 г. Израел окупира Източен Йерусалим и Западния бряг, както и по-голямата част от сирийските Голански възвишения, Газа и египетския полуостров Синай.Днес израелците още държат контрола над Западния бряг и макар да се изтеглиха от Газа, според ООН тя също е окупирана територия. Израел твърди, че целият Йерусалим е негова столица, докато палестинците претендират за Източен Йерусалим като столица на бъдеща палестинска държава.

Повечето палестински бежанци и техните потомци живеят в Газа и Западния бряг, както и в съседните Йордания, Сирия и Ливан. Израел не им позволява да се върнат в домовете си.

През последните 50 години Израел не спира да строи селища в спорните територии, където се заселват повече от 600 000 евреи. Според палестинците те са незаконни и са пречка за мира. Израел не признава това твърдение.

Така и до днес ябълката на раздора между израелци и палестинци остава Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг. Заплахата за изселване на палестински семейства от Източен Йерусалим заради поредните планове за строителство на еврейски колонии наново възпламени искрата. Сблъсъците между палестинците и израелците ескалираха и заради наложените ограничения по време на свещения за мюсюлманите рамазан.Поредната ескалация на напрежението в Близкия изток отново насочи вниманието на света към тази гореща точка. Причините за изблиците на насилие трябва да се търсят доста по-назад във времето.

Повече от 70 години продължават военните действия между израелци и палестинци. В основата на спора е една и съща земя, за която претендират два народа.

Създаването на държавата Израел официално е обявено на 14 май 1948 г. Западният бряг и ивицата Газа обаче остават окупирани от израелците и оттогава "Хамас" и други групировки периодично предприемат бойни действия срещу Израел.

Конфликтът обаче има още по-дълбоки корени - преди близо век. Великобритания поема контрола над район, известен като Палестина, след като владетелят на тази част от Близкия изток - Османската империя, е победена през Първата световна война.



На тази земя живеят еврейско малцинство и арабско мнозинство. Международната общност възлага на Великобритания задачата да създаде там „национален дом" за евреите. И напрежението започва постепенно да ескалира.

Между 20-те и 40-те години на миналия век към същото това парче земя започват да се стичат много евреи, мнозина от които бягат от преследване в Европа и търсят дом след Холокоста през Втората световна война.

През 1947 г. ООН гласува Палестина да бъде разделена на отделни еврейски и арабски държави, а Йерусалим е превърнат в международен град. Планът е приет от еврейските лидери и отхвърлен от арабска страна. Той така и не е изпълнен.


Неспособни да разрешат проблема, през 1948 г. британците се оттеглят, но обявяват създаването на израелска държава. Този ход е определен като "катастрофа". Войната започва. От съседни арабски страни нахлуват войски, стотици хиляди палестинци са принудени да бягат.

На следващата година огънят е прекратен, но равносметката е следната - Израел контролира по-голямата част от територията, Йордания окупира земя, станала известна като Западния бряг, а Египет окупира Газа.

Йерусалим е разделен между израелските сили на запад и йорданските сили на изток. Поради липсата на мирно споразумение и взаимните обвинения, следващите десетилетия са изпълнени с насилие. През 1967 г. Израел окупира Източен Йерусалим и Западния бряг, както и по-голямата част от сирийските Голански възвишения, Газа и египетския полуостров Синай.


Днес израелците още държат контрола над Западния бряг и макар да се изтеглиха от Газа, според ООН тя също е окупирана територия. Израел твърди, че целият Йерусалим е негова столица, докато палестинците претендират за Източен Йерусалим като столица на бъдеща палестинска държава.

Повечето палестински бежанци и техните потомци живеят в Газа и Западния бряг, както и в съседните Йордания, Сирия и Ливан. Израел не им позволява да се върнат в домовете си.

През последните 50 години Израел не спира да строи селища в спорните територии, където се заселват повече от 600 000 евреи. Според палестинците те са незаконни и са пречка за мира. Израел не признава това твърдение.

Така и до днес ябълката на раздора между израелци и палестинци остава Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг. Заплахата за изселване на палестински семейства от Източен Йерусалим заради поредните планове за строителство на еврейски колонии наново възпламени искрата. Сблъсъците между палестинците и израелците ескалираха и заради наложените ограничения по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.

Все още няма съгласие по въпросите, които засягат и двата народа:

съдбата на палестинските бежанци
бъдещето на еврейските селища на Западния бряг
да бъде ли поделен Йерусалим
да бъде ли създадена палестинска държава
Опитите за постигането на мир продължават 25 години. Най-новият мирен план беше изготвен от администрацията на американския президент Доналд Тръмп и определена като "сделката на века". Той обаче беше отхвърлен от палестинците.

Така конфликтът продължава с нови сцени на насилие, на които светът стана свидетел през последните дни.