Джо Байдън подписа споразумението за тавана на дълга

Президентът Джо Байдън подписа законопроект за суспендиране на лимита на държавния дълг до 1 януари 2025 г., за да предотврати това, което можеше да бъде първият фалит на САЩ в близо 250-годишната история на САЩ. Това съобщи Си Ен Ен.

Отлагането на лимита на дълга до началото на 2025 г. премахва заплахата от фалит до президентските избори през следващата година.

В допълнение към ограничението на дълга законът ограничава разходите, които не са свързани с отбраната, разширява изискванията за работа за някои получатели на хранителни талони и възстановява някои средства за подпомагане на Covid-19, наред с други политически разпоредби.

Двупартийната сделка за справяне с лимита на дълга беше постигната между Белия дом и републиканците от Камарата на представителите - кулминацията на дълги дни и късни нощи на оспорвани преговори, които на моменти изглеждаха така, сякаш могат да се провалят и да се разпаднат напълно.

По-рано Министерството на финансите предупреди, че средствата могат да свършат до 5 юни, което би довело до фалит, който би могъл да се отрази негативно на световната икономика.

За да се избегнат тези щети, Камарата на представителите прие законопроекта в сряда, а Сенатът - в четвъртък, след като лидерите на Конгреса постигнаха споразумение с Белия дом относно съдържанието на бюджета.

Белият дом и републиканците от Камарата на представителите сключиха двупартийно споразумение за лимита на дълга - кулминацията на дълги дни и късни нощи на оспорвани преговори, които на моменти изглеждаха така, сякаш ще се провалят и ще се разпаднат напълно.

За да се стигне до финала на законопроекта, законодателите се надпреварваха да изпреварят 5 юни - датата, на която Министерството на финансите предупреди, че вече няма да е в състояние да изплаща всички задължения на страната изцяло и навреме - сценарий, който можеше да предизвика глобална икономическа катастрофа.

Срокът за приемане на законопроекта в Конгреса беше изключително кратък и с малко възможности за грешки, което оказа огромен натиск върху ръководствата на двете партии. Камарата на представителите прие законопроекта в сряда, а Сенатът - в четвъртък.

След като беше договорена, сделката срещна отпор както от крайно левите, така и от крайно десните среди, но в крайна сметка получи подкрепата на широк кръг законодатели от двете партии, много от които умерени, пише news.bg.