Ал Джазира: Анализ: Може ли следващото гласуване в ООН да спре войната на Израел срещу Газа?

Продължават напрегнати и трудни преговори в Съвета за сигурност на ООН в опит да се излезе от задънената улица, осакатяваща най-мощния орган за вземане на решения в света – докато смъртта и отчаянието валят над Газа,пишат от AL Jazeera.

Според осведомен източник на Ал Джазира, посланикът на Малта в ООН Ванеса Фрейзър е разпространила нова резолюция сред членовете на Съвета за разглеждане и евентуално гласуване, надявайки се най-накрая да приеме резолюция за войната срещу Газа, след поредица от неуспешни усилия през последния месец .

Малта е един от 10-те избрани членове на Съвета и отговаря за децата във въоръжени конфликти от 2022 г. насам. Тази позиция дава на Малта възможността да играе водеща роля в усилията на Съвета за сигурност на ООН за защита на децата в конфликтни зони. Според дипломатически източници,твърди Ал Джазира, тази нова резолюция се изготвя с акцент върху децата с надеждата, че всичките 15 членове на Съвета за сигурност на ООН могат да постигнат съгласие относно защитата на децата в продължаващия конфликт.

В петък Адел Ходр, регионален директор на УНИЦЕФ за Близкия изток и Северна Африка, каза: „Правото на децата на живот и здраве е отказано.“ Агенцията на ООН продължи, като предупреди, че животът на един милион деца в обсадения анклав „виси на косъм“, тъй като детските здравни служби почти се сринаха в Ивицата Газа.

Има подновена надежда, че Съветът за сигурност на ООН най-накрая ще отговори на войната в Газа, не само защото имаше нови опити да се намери компромисен език, който да се хареса на всички негови членове, включително Съединените щати, но и защото имаше промяна в позицията на самите САЩ. Президентът Джо Байдън призова за хуманитарна пауза във войната на Израел за първи път на 2 ноември,пишат още от AL Jazira.

САЩ казват, че активно се ангажират с избраните членове – Албания, Бразилия, Еквадор, Габон, Гана, Япония, Малта, Мозамбик, Швейцария и ОАЕ. Това е важно, защото правото му на вето е една от причините няколко от предишните резолюции на Съвета да се провалят след избухването на насилието на 7 октомври.

Но, както винаги, в Съвета има много спорове относно точния език на резолюцията. Русия и Китай наложиха вето на резолюция на САЩ, призоваваща за „хуманитарна пауза“, фраза, която предполага, че тя ще бъде условна и ограничена във времето. Повечето от останалите членове на Съвета искат резолюцията да включва думата „прекратяване на огъня“. Изборът на една-единствена дума в резолюцията – пауза или прекратяване на огъня – означава задънена улица във висшия орган на ООН, упълномощен с поддържането на международния мир и сигурност.

С малтийската резолюция, източници на Ал Джазира споделят,че ключов въпрос, който може да се появи за дебат, е продължителността на паузите в битките. Хуманитарни групи и дори държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заявиха, че четиричасовите паузи, на които Израел се е съгласил, в момента не са достатъчни, за да облекчат значително хуманитарните страдания. Не е ясно обаче дали САЩ ще се съгласят на паузи, които продължават няколко дни подред.

Все пак едно нещо се е променило от предишните резолюции. Общото събрание на ООН – което представлява всички държави-членки на ООН – изрази ясното си становище, призовавайки за хуманитарно примирие, което беше прието на 27 октомври със 120 гласа от 193 членове. Такава резолюция не е обвързваща, но има морална тежест като температурна проверка на настроението в света.

Защо ООН не успя да се споразумее за прекратяване на огъня в Газа?
Предишни проекторезолюции на Съвета за сигурност на ООН, призоваващи за прекратяване на огъня в Газа, се провалиха. Две резолюции, изготвени от Русия, не получиха достатъчно гласове, като САЩ бяха сред страните, които гласуваха против тях. Въпреки че резолюция, предложена от Бразилия, получи 12 гласа от 15-те държави-членки, САЩ наложиха вето на проекта. И Русия и Китай наложиха вето на резолюция, изготвена от САЩ.

Въпреки че петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ – имат правомощието да налагат вето на всяка резолюция, която не им харесва, това остава сравнително рядко. САЩ и Русия са двете страни, които са упражнявали най-много правото си на вето в миналото. През последните години САЩ използваха най-вече правото си на вето, за да защитят своя съюзник Израел.

Това не винаги е било така. Преди 70-те години на миналия век САЩ често позволяваха да се приемат резолюции, които Израел не харесваше.

През 1956 г. той гласува с други членове на Съвета за сигурност на ООН да критикува Израел за военна операция в Газа през предходната година. По онова време Египет контролира Газа.

Ще се съобрази ли Израел, ако резолюцията бъде приета?
Съвсем наскоро, на 23 декември 2016 г., през последните дни на администрацията на Барак Обама, Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2334.

Тази резолюция потвърждава отново, че израелските селища в окупирана Палестина, включително Източен Йерусалим, „нямат правна валидност, което представлява грубо нарушение на международното право“. Той добави, че селищата са основна пречка пред визията за решение за две държави. Имаше значителен натиск от страна на Израел и в рамките на САЩ администрацията на Обама да наложи вето, но в крайна сметка те се въздържаха. Решението е прието с 14 гласа.

Докато резолюцията на Съвета, която също призовава за незабавни стъпки за предотвратяване на насилието срещу цивилни, е „обвързващо международно право“, тя беше игнорирана от Израел.

Какво се случва, ако дадена страна се противопостави на резолюция на Съвета за сигурност на ООН?
Ако резолюцията бъде нарушена, следващата стъпка е Съветът да предприеме наказателни действия. Това ще бъде направено в последваща резолюция, която разглежда нарушението и призовава за действие.

В миналото ООН е предприемала действия, като е санкционирала държави, които са нарушили правилата. През последните години обаче имаше отпор от страна на постоянните членове Русия и Китай, които не са склонни Съветът за сигурност на ООН да приеме нови санкции,пишат още от AL Jazeera.

Съгласно Устава на ООН Съветът може да отиде дори по-далеч и да нареди разрешение за международни сили. Забележителен пример за това беше през 1991 г., когато беше създаден воден от САЩ военен съюз, за ​​да се обърне нахлуването в Кувейт от иракския лидер Саддам Хюсеин.

Проблемът е във всяко потенциално последващо решение. На практика няма обстоятелства, при които администрацията на Байдън да подкрепи наказателна резолюция, която да предприеме силови действия срещу Израел.

В момента има обратни усилия от администрацията на САЩ да се опита да накара Израел да ограничи военните си операции и да спре да убива цивилни. Но те не работят.

В момента Израел изобщо не изглежда загрижен за отговорността съгласно международното право. Израел и САЩ не са подписали Римския статут, който създава Международния наказателен съд (МНС).

Съдът даде да се разбере, че има юрисдикция по отношение на престъпленията, извършени в конфликта в Газа. Нарушенията на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и нарушенията на международното хуманитарно право, като насочване към болници и безразборно бомбардиране на цивилни, могат да бъдат част от убедителен случай.

Но дори и МНС да предприеме действия, няма начин израелският премиер Бенямин Нетаняху да се предаде доброволно в ареста в Хага. По същия начин не сме виждали руския президент Владимир Путин да се предлага на съдиите от МНС, когато през март МНС издаде заповед за арест срещу него за военни престъпления.

Всичко това не означава, че обстоятелствата няма да се променят в даден момент. И ако нарушите международното право, няма давност за военни престъпления. МНС и отделна международна независима анкетна комисия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека през 2021 г., събират доказателства за настоящия конфликт. Това ще остане в протокола, за да го види светът.

Какво направи ООН досега?
Ако се върнем назад в историята, ООН създаде мироопазващи сили за справяне с проблеми, свързани с Израел. Това включва Силите за извънредни ситуации на ООН (UNEF), които разположиха международни мироопазващи сили на границата между Египет и Израел през 1956 г.

Две други мисии все още работят и до днес. Силите на ООН за наблюдение на разединяването (UNDOF) са създадени през 1974 г. след договореното разединяване на израелските и сирийските сили в Голанските възвишения. През 1978 г. бяха сформирани Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL), за да потвърди изтеглянето на Израел от Ливан и да възстанови международния мир и сигурност.

Тези сили имат мандат да докладват за всякакви нарушения, да наблюдават ситуацията и да осигуряват успокояващо присъствие.

И все пак има граници на това, завършват своя анализ от Al Jazeera, което тези сили могат да постигнат чрез установяване на мир. В момента няма спокойствие на фронтовата линия между Ливан и Израел, известна като Синята линия, с най-тежките сблъсъци от години между Хизбула и израелските сили. Ситуацията на Голанските възвишения също беше много напрегната от дълго време, включително по време на сирийската война.

Но всичко това има значение само ако Съветът за сигурност на ООН може първо да постигне съгласие по резолюция. Предстои отново да се тества.