Писателката и Историк Милена Върбанова за езика на омразата

"ЕЗИК НА ОМРАЗАТА"

Така е устроена психиката на елементарния човек, че той се хвали тъкмо с качествата, които не притежава. В паметта ми е отпечатан оня момент от "Спасителят в ръжта" на Д.Дж.Селинджър, в който родителката на едно тъпо мамино синче, заявява на главния герой Холдън, че синът й е много "чувствителен". "Чувствителен като клозетна чиния" - мисли Холдън, но равнодушието му към майката и сина е толкова голямо, че не смята за нужно да изкаже мисълта си на глас. Тая метафора ме впечатли навремето и често съм я цитирала в разговори и в текстовете си.

Забелязвали сте, сигурна съм, че най-алчните индивиди често твърдят: "парите не са най-важното за мен", "не всичко е пари". Най-свирепите егоисти изброяват какви благодеяния са сторили на тоя и на оня - ако не и на цялото човечество. Крадците те гледат в очите и те убеждават: "може да ми имаш пълно доверие". Лъжците се борят за "истината". Ледените сърца бръщолевят за "любов". Жестокосърдечните изтъкват своята "нежност". Паролата на подлеците е "лоялност". Рушителите на Отечеството представят черното си дело като акт на "родолюбие".

По повод излиянията на един такъв "патриот", баща ми пише в свое стихотворение: "Разправя колко дал е на България, не казва колко е от нея взел!"

Нима сте чували честният човек да се хвали: "аз съм честен"? Или добрият да се бие в гърдите "аз съм добър"? Или умният да проглушава ушите ви: "аз съм умен"?

Субектите, които сами се препоръчват като честни, добри и умни, са изтъкани от притворство, злост и глупост.

Тия, които се кълнат, че "никога не говорят лошо по адрес на другите", са клеветници и злодумци.

Аналогично борците против ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, всъщност са сеячи на омраза. Тоя израз е емблемата, подписът на глобалните либерасти - терористите на нашата епоха. Видите ли лозунга: НЕ НА ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА!, бъдете сигурни, че зад него стоят злодеи, които питаят бясна омраза към вас и към целия свят. Битката им срещу "езика на омразата" цели задушаването на вашето естествено противодействие срещу тяхната омраза. Те могат да ви хулят, да ви ругаят, да ви клеветят, да ви обливат с мерзости, да ви смазват, да ви унищожават вербално, психически и физически, но вие не само нямате право на ответен жест - вие не трябва да проронвате ни дума, за да се защитите. Всяко ваше слово се определя като ЕЗИК НА ОМРАЗАТА. Всяка статия, написана от противниците на либерализма, глобализма и съвременния фашизъм, се клейми като ЕЗИК НА ОМРАЗАТА! Самоотбраната на жертвите на глобалния терор е инкриминирана! Груби, неприлични, цинични епитети и заплахи могат да отправят към опонента само глобалните банкстери и техните лакеи.

Защо ли? Защото в техни ръце са средствата за информация, рупорите на световния тероризъм. Както и всички останали средства на властта потисничеството и манипулацията.

"НЕТЪРПИМОСТТА КЪМ ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА" е жестока цензура, характерна за най-бруталните тоталитарни режими. Това е манипулативен израз, означаващ "САМО НИЕ МОЖЕМ ДА ИЗРАЗЯВАМЕ ОМРАЗА КЪМ ВАС" - обратното е забранено! Но той стана толкова непоносимо досаден - както всички клишета на т.нар.световно правителство - че вече буди само смях. Сценаристите на глобалния театър би трябвало да се потрудят поне да усъвършенстват лозунгите!

Щом има "език на омразата", би трябвало да се предвиди и "език на любовта". И той съществува - о, измислен е! Това са сълзливите словесни шаблони, които се употребяват по отношение на "дечицата", "жените, жертви на домашно насилие" и "различните" - малцинствени групи, роми, мигранти, хомосексуалисти. Но това са само прийоми за морално развращаване, разделяне и противопоставяне на общностите. С цел по-ефикасно изтребление. Защото дълбоката държава не изтребва жертвите си със собствените си ръце, а с ръцете на други обречени нещастници. Можем да бъдем сигурни, че глобалната "аристокрация" не изпитва любов към никого - дори към самата себе си. Връзките между тия лишени от емпатия ледени същества, са връзки на съучастничество, а не на обич.

Колкото до НЕТЪРПИМОСТА КЪМ ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, понякога някой евроатлантически бушон гърми и тогава се вижда цялата бутафория на тая фасада. Както се случи вчера с дегенерата Дайнов. Как могат да се определят гнусотиите му, избълвани срещу цяло съсловие от специалисти и работници, които честно изкарват хляба си и се борят за бъдещето на семействата си и на цялата страна? Като "език на любовта", на съпричастието, на човечността? Не, това беше див брътвеж на безумец, изгубил всяка мяра за приличие. Вой на подла, плашлива хиена, която от дупката си зове за насилие и убийства.

Честно казано, никога не бях чела нещо толкова отвратително и низко.

Това не е човешка реч.

Защо фейсбук не изтри изверженията на Дайнов? Те не са ли "ЕЗИК НА ОМРАЗАТА"?

Поздравлявам представителите на българската интелигенция и на академичната общност, които се обърнаха към ректора на НБУ с искане бившият асистент в Института по история на БКП и настоящ войнстващ евроатлантик и пронатовец Е.А. Дайнов, незаслужено закичен с професорска титла, да не бъде допускан занапред до преподавателска дейност.

За, жалост, убедена съм, че тяхното искане ще остане глас в пустиня. Няма наказан сороски мракобес!

Но колкото и да се правят соросоидите, че нищо особено не се е случило, Дайнов воистина се самоуби. Пред цялото българско общество. И в своето самоубийство, без да ще, повлече, разобличи и погреба една от най-безобразните глобалистки инсинуации - "БОРБАТА С ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА".

Автор: Милена Върбанова