ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България

Европейската комисия започва 4 наказателни процедури срещу България, се посочва в доклад в официалния сайт на ЕС.

Те са заради пропуски в борбата с изпирането на пари, качеството на въздуха, борбата с измамите и морския транспорт.

ЕК отправя призив към София да въведе по подходящ начин законодателството на 5-ата Директива относно борбата с изпирането на пари на ЕС. Комисията дава двумесечен срок за отговор на уведомлението. В доклада се посочва, че България е съобщила за пълно прилагане на правилата, но ЕК е установила несъответствия - например при задължението за регистрация, лицензиране или регулиране на доставчиците на услуги. Съгласно националното законодателство доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление не са нито лицензирани, нито подлежат на регистрация.

Освен това се отчита липса на механизъм за преодоляване на несъответствията в данните в националния регистър на действителните собственици. Проблем е открит и при прилагането на понятията "установяване" или "пребиваване" по отношение на субектите, задължени да предоставят данни за действителните собственици.

Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от два месеца, ЕК може да продължи с наказателната процедура, се посочва в съобщението.

Европейската комисия се обръща към България, Полша и Финландия, като настоява страните да спазват правилата за борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на блока. Започва производство за установяване на нарушение с изпращането на официални уведомителни писма за неправилно въвеждане на правилата на ЕС в тази област.

Европейското законодателство предпазва бюджета на ЕС с уеднаквяване на определенията, наказанията и правилата за компетентност, свързани с измами и други престъпления, засягащи европейските финансови интереси.

Комисията уточнява, че е установила няколко проблема със съответствието в България и Полша по отношение на определението за някои престъпления и свързаните с тях наказания, както и отговорността на юридическите лица за престъпления, извършени в тяхна полза.

И по този параграф трите държави разполагат със срок от два месеца, за да предприемат стъпки за решаване на проблема.

Според ЕК България не е премахнала пречките пред достъпа до правосъдие във връзка с плановете за качество на въздуха. Европейските правила предвиждат, когато пределно допустимите стойности, зададени от законодателството на ЕС, бъдат превишени, държавите да приемат планове за качеството на въздуха и да определят подходящи мерки, така че превишенията да бъдат възможно най-кратки. Предвижда се пряко засегнатите и природозащитните организации да имат право да изискват от властите да изготвят планове за качеството на въздуха и да има възможност да оспорят тези планове пред националните съдилища.

В България на природозащитните организации или физическите и юридическите лица не е осигурено право да се обръщат към съда в тези случаи. ЕК откри първоначалната процедура през май 2020 г. и сега отбелязва, че окончателно решение на българския съд от 2021 г. е потвърдило практиката на отказ на достъп до правосъдие по отношение на плановете.

Правилата за морския транспорт включват общи насоки за безопасност на оборудването като спасителни жилетки, средства за почистване на отпадъчни води или радари на борда на корабите, плаващи под флага на държава от ЕС. С директивата се създава механизъм за надзор на пазара, с който на държавите членки се възлага отговорността да гарантират, че морското оборудване не представлява риск за морската безопасност, здравето или околната среда.

България не извършва адекватен надзор на пазара на морско оборудване на борда на корабите, за който отговаря, се казва в доклада. ЕК откри наказателната процедура през октомври 2019 г., но България все още не е съобщила за осигуряване на надзор на пазара. Ако не бъдат предприети конкретни мерки, комисията може да реши да се обърне към Съда на ЕС, гласи докладът на Европейската комисия, предаде Actualno.com.