Не търсете Бог другаде ако не го носите у себе.

Откровинието казва ,,Бог е любов", ,,Бог е светлина и в него нама нинкаква тъмнина".
За нас хората е трудно да се съгласим с това.Защото в нашия живот,а и в този на околните до нас,свидетелства по-скоро за обратното.Къде е тази светлина-любовта на Отца? Като приближаваме земния си край осъзваваме с мъка на сърцето: Дните ми преминаха мислите ми- притежание на сърцето ми - са разбити. Преизподнята е мой дом.А после това,де е надеждата ми?И кой ще види това,което сърцето ми тайно,но ревностно търси от младостта ми? (Йов 17:11-15).
Христос свидетелства,че Бог внимателно премисля за цялото Свое творение. И да! Ние постоянно се грижим за това да го разочароваме. Станахме злобни и алчни. Бог ни е дал свободната воля да избираме,да се изразяваме,да обичаме кой колкото може. Но какво от това? Когато алчността е превзела ума на човека,да трупа,да граби,да наранява,че понякога и най-близките хора. Нима с три апартамента пак няма да умрете? О,да! Ще ги завещаете на детето си,нали? И какво от това ако то стане потърпевшо в автомобилна катастрофа и вследствие на нея остане сакато? Тогава,ще сте ядосани на Бог,нали? Ще го мразите! А после омразата ще погуби душата ви. Но нито за миг няма да се замислите,защо е станало така.Нали? О,не! По-лесно е да мразиш и да обвинянаш Бог за нещастията,които са те сполетели. Но,виж да се обърнеш към себе си, до помислиш и да се попиташ: Защо? Това вече е трудна работа.Толкова сме се в гледали навътре в себе си, че пропускаме същността на живота си. А той е любов! Повечето от вас си мислят,че трябва да придобият колкото се може повече земни блага и съвсем забравят за душата си. А истината е,че ние единствено с нея ще си тръгнем от тук. Няма да прибирем скъпата си кола,големият апартамент. Само душата си! Все още имате време докато дишате да промените пътя си, да усъвършенствате душата си. Не го губете! Спрете се за малко. Огледайте се наоколо. Порадвайте се на изгрева, на славейчето което чуролика на съседното до вас дърво. Дарете с времето си някой,който има нужда от вас. Кажете на Майка си и Баща си,че ги обичате, докато имате тази възможност. Не бъдете зли и алчни. Не натоварвайте с предрасъдаците си,онова, което идва. Защото то си има свой. Подхождайте към живота като малко дете. Наслъждавайте се на всеки нов ден и правете добро на някого. И ще видите колко ще ви е леко. Да,няма да живеете в палат,но ще осъзнаете,че той не ви е нужен. И тога ще разберете,че Бог не е около вас,Той ще е вътре във вас. Но... всичко е въпрос на избор. Вашият избор! И помнете! Бог е любов! Може би не вашата, но любов!

Иван Стоянов