Липсват достатъчно стимули за способните ученици

Наскоро се проведоха изпитите, чрез които се осъществява т.нар. национално външно оценяване на учениците от дванадесети клас или казано по друг начин - матурите. Целта е да се получи представа за нивото на знания по български език и литература (задължителен изпит) и по още един допълнителен предмет (по избор на ученика). Освен това трябва да се оценят уменията за придобиване, разбиране и интерпретиране на писмена информация.

Резултатите от 2023 г. показват леко влошаване на представянето по БЕЛ като цяло за страната, като по този начин тенденцията от последните години се запазва. Всъщност това е оценка и за цялостното представяне на средното образование в страната. В настоящата статия ще се опитам да идентифицирам факторите за това.

Образованието представлява сложен процес, като постиженията от него се влияят от множество фактори. На първо място нагласата към ученето и получаването на знания зависи от семейната среда. Множество изследвания показват, че социалното положение и равнището на образованост на родителите (настойниците) съществено влияе върху резултатите на децата в училище. При равни други условия, колкото по-образовани и по-ангажирани с образованието на децата са родителите (или хората, които се грижат за децата), толкова по-големи са постиженията им като ученици. Разбира се, винаги могат да се намерят изключения, но това е фактор, който не може да бъде пренебрегнат.

Създаването на навици и стимули за децата да учат трябва да започне още в предучилищна възраст – поради това вече обучението в такава възраст е задължително. Тук, както и във всяка следваща фаза на обучението, ролята на учителите става все по-важна. В популярната фраза за „първите седем години“ всъщност се има предвид именно това – какво най-вече семейството е научило (или не е научило детето) да го подготви за живота и ученето, което му предстои. Навиците за четене на книги, решаване на задачи, писане на домашни работи се формират по-лесно в тази ранна възраст. Разбира се, запазването на тези навици в по-късна възраст не е лесно и за това също се иска участие на родителите и семейната среда.

Интересът на родителите допринася и за избора на по-добри училища. Тоест те се стремят да осигурят на децата си по-благоприятна среда – проучват резултатите на учениците от дадено училище по време на ученето и след завършване, какъв е учителският състав, какви са перспективите и т.н. Така по-високият интерес към някои училища им осигурява възможност да приемат ученици с по-високо входно ниво, което е предпоставка и за по-високо изходно такова.

Всъщност резултатите от външното оценяване трябва да се тълкуват не само при сравняване на изходното ниво, но и при съпоставяне с входното, за да може да се оцени действителният напредък и принос на съответното училище (ако такъв изобщо е налице). Оценката само на изходното ниво може да не оцени обективно приноса на съответното учебно заведение, при положение че първоначалната селекция на учениците е била много добра, но след това качеството на образованието не е толкова високо. За тази цел обаче е необходимо изпитите за изходно и входно ниво да бъдат пряко съпоставими и да е налична информацията за представянето на учениците в различни възрасти, за да може да се проследи напредъкът им.

Учителите са вторият изключително важен фактор за доброто образование. Дори в рамките на едно и също училище могат да са налице големи разлики между способностите и квалификацията на отделните учители. Съществен проблем на образованието в държавните училища е липсата на достатъчно стимули за по-способните учители спрямо останалите. Диференцирането на заплащането е минимално, а политиката за насърчаване на млади хора да стават учители често води до изравняване на техните възнаграждения с тези на по-опитни и квалифицирани педагози, което въздейства дестимулиращо на последните.

Проблемът е, че всъщност именно опитните и квалифицирани педагози би следвало да споделят своя опит и умения и да научат младите си колеги, но системата не ги стимулира да го правят. Младите учители от своя страна рядко са достатъчно добре подготвени още при започването на работа, а освен това естествено им липсва опит, който се придобива с практиката. Така настоящата ситуация е неблагоприятна и за тях, тъй като те зависят от желанието и алтруизма на по-възрастните си колеги да ги обучават. Процесът все пак се улеснява от по-доброто познаване на съвременните технологии от младите, които могат да използват това като разменно средство.

Системата на делегираните бюджети в настоящия й вид също не допринася за подобряване на качеството на образованието. Тя създава стимули всеки приет ученик да бъде задържан в училището независимо от резултатите, които показва, докато е възможно получаването на полагащата се от държавния бюджет издръжка за него. Това обаче означава ученици, които не полагат никакви усилия (тук отново не трябва да се пропуска ролята на родителите и семейната среда) и не научават почти нищо от учебния материал, да преминават в следващ клас и в крайна сметка дори да получават диплома за средно образование, а на практика трудно да четат и пишат.

Тази констатация се потвърждава и от резултатите от международните сравнения, в които участват българските ученици. Такова изследване е PISA, което се извършва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Целта му е да оцени знанията на учениците на 15-годишна възраст по четене, математика и природни науки и за какво могат да използват тези знания.

Според последните налични резултати от 2018 г. (данните от изследването през 2022 г. все още не са официално публикувани) 47,1% от учениците показват слаби резултати по четене (55,1% сред момчетата) при средно 22,6% за страните от ОИСР. От друга страна отлично представящите се в тази област български ученици са едва 2,3% при 8,7% средно за ОИСР. Общата оценка по този показател е 436 точки за България при 489 за ОИСР.

Сходно изоставане е налице и при математиката, и при природните науки. 44,4% от учениците на 15 години се представят лошо по математика при 22,2% средно за ОИСР, докато по природни науки лошите постижения са сред 46,5% от учениците при 22% средно за ОИСР. Освен това 31,9% от учениците в България се представят лошо едновременно по четене, математика и природни науки при 13,4% средно за ОИСР. Ако първите показатели биха могли да се тълкуват като наличие на проблеми само в дадена област на обучението, то последният е доказателство, че проблемите са повсеместни. Това означава, че те действително са системни и съответно изискват такива коригиращи мерки.

Фокусът върху лошото представяне не е случаен – всъщност то означава недостатъчно равнище на грамотност в съответната област. Тоест тези резултати показват функционална неграмотност по четене, математика и природни науки сред почти половината от учениците на 15-годишна възраст. Освен това се наблюдава негативна тенденция в това – делът на функционално неграмотните деца се повишава. Следователно 2 или най-много 3 години преди завършването на средното си образование почти половината ученици не могат да използват на практика информацията, представена им в писмен вид. Например, ако разполагат с инструкции за употреба на определен уред или инструмент, те не биха могли да го използват, тъй като няма да могат да възприемат и обработят необходимата за това информация в инструкцията.

Всъщност вече е се налага практиката сред работодателите - особено за работните места, които изискват работа с машини – да проверят функционалната грамотност на потенциалните си работници и в зависимост от резултата да решават дали да ги назначат, или не. Това обаче означава, че почти 50% от учениците, които през 2018 г. са били на 15 години (тоест понастоящем са на 20 години) трудно биха били назначени на работа.

Предвид ниската безработица това създава сериозен проблем за пазара на труда. Малката вероятност хора с такива способности да създават висока добавена стойност пряко ограничава потенциала на икономиката да се разширява както понастоящем, така и в бъдеще, тъй като те се очаква да са активни на този пазар поне през следващите 45 години.

Проблем на образователната система е също така, че тя е ориентирана към създаване на работници, а не на предприемачи. Развиването на въображението, насърчаването на собствените идеи, нестандартното мислене, откриването и използването на възможности и ниши не са сред силните страни на българската система. Може би ще прозвучи изненадващо, но важна роля тук играе и обучението по литература.

Анализът на литературни произведения би трябвало да е насочен именно към стимулиране на собственото мислене, съставянето на лично мнение и подкрепата на изследователски твърдения с подходящи аргументи. Обучението по литература представлява сериозно предизвикателство както към учениците, така и към учителите. Наличието на множество материали с литературна критика и на преобладаващо тълкуване на произведенията в учебната програма представляват изкушение да се следва по-лесният път на пряката им употреба за налагане на мнение вместо опитите за собствена интерпретация. Това, разбира се, не се харесва на много ученици и се отразява върху цялостното им отношение към предмета и към ученето изобщо. Проблемът обаче не се е в ученето наизуст на стихотворения (което подобрява паметта и общата култура), а на литературната критика за тях, която вкарва мисленето често в тесни рамки и ограничава творческия подход.

Като цяло системата на средното образование трябва да бъде реформирана чрез добавяне на елементи, които да направят възможно измерването на приноса на съответното училище към постиженията на учениците и осигуряване на бонуси при добро представяне (допълнително финансиране - съответно по-високи заплати и по-добра материална база) и наказания при влошаване на постиженията. Освен това учебният материал трябва да бъде по-близък до реалния живот и до проблемите, които вълнуват учениците.

Димитър Чобанов, финансист. Труд NEWS