Историк: Носим гените на хуните на Атила

Носим гените на хуните на Атила. От къде идват тези заключения и какво ново знаем за произхода на прабългарите?

"През последните няколко години се работи усилено, успяха да секвенират доста древни индивиди, които се асоциират с империята на Атила. Тя е съществувала много кратко, около половин век, в земите на днешна Унгария, както и по българските земи. Това, което археологията от много години е установила, се потвърждава и от генетичните данни", коментира историкът доц. Тодор Чобанов в студиото на "България сутрин".

В клетките ни се съдържа човешкият геном, цялата наследствена информация, обясни археологът.

"Повече от 3 млрд. двойки в един код - това се съдържа в нас. Има рекордни секвенирания, благодарение на това, че костният материал представлява едно хранилище. Когато намерим некрополи, можем да определим кой индивид към коя генетична група е и да го асоциираме с древните етноси", допълни доц. Чобанов.

Пред Bulgaria ON AIR той разкри, че при изследването на гените основно се използва софтуер, а секвенаторът е роботизиран и може да работи със 100 проби едновременно.

"Технологията е много напреднала. Тя помага не само на историците, но и дава безценна информация за медицината. След време ще може бързо и лесно да се установява дали човек е устойчив на едни или други вирусни инфекции. Това е благодарение на генетичните технологии. Вече сме в зората на нова ера в медицината - всеки ще получава индивидуално лечение спрямо това, което неговата генетична картина разказа", коментира гостът.

Благодарение на секвенирането на геномите в Харвард ще могат да бъдат решени редица проблеми, свързани с историята, отбеляза доц. Чобанов.

"Повече от век прабългарите са предмет на усилени дискусии. Те пристигат в историята с етническото си име, което ги прави едни от най-старите европейски народи. Но знаем, че 98% от населението на днешния европейски континент сме индоевропейци. Кои точно са прабългарите? Всичко това изследваме с човешкия геном. Знаем вече коя е зоната за появата на тези особености - района на Азовско море", каза още историкът и обяви, че вече е стартирал нов проект, който цели да секвенира над 1000 древни образеца от около 30 обекта.