Как американските банкери отприщиха две световни войни

Централните национални банки заемат ключова роля в стратегията за установяване на нов световен ред чрез международно банкиране за дълъг период от време. Първата световна война осигурява на банкерите огромно богатство и почти неограничена власт, а Втората е продължение на създаването на единно световно правителство.

Британското правителство още от времето на Ватерло, е контролирано от банкери и когато значителна част от всички държавни пари е в ръцете на Ротшилд, правителството започва да прави всичко, което се изисква от него. В Америка, ситуацията не е по-различна след Първата световна война - банкерите контролират правителството все повече, тъй като основният капитал е съсредоточен в ръцете на частни собственици, пише Труд.

Според Антъни Сътън (американски икономист), банкерите през цялата история на човечеството плетът тайни интриги, без да се спират пред нищо. Те се стремят да установят пълен контрол върху живота на хората, като имат възможност да го унищожат, ако пожелаят. Сътън отбелязва, че медиите игнорират подобни действия, тъй като и те са под контрола на таен елит и обслужват неговите интереси. Холивуд също има за цел създаване на фалшива реалност, която да заблуди човечеството. И така, за да провокира нов глобален военен конфликт, международният финансов елит първоначално залага курс на развитие на фашистка Германия, а след това я противопоставя на Съветския съюз.

При подготовката за Втората световна война, превъоръжаването на Германия се извършва с тайната широкомащабна помощ на американски банкери. Според същия Сътън, приносът на американските финансисти за възстановяването на военната мощ на Германия е феноменален. За германците американските инвестиции са решаващи. Всъщност, ако няма загриженост в Германия за химическите предприятия „I.G. Farben, създадена през 1926 г. с парите на американски банкери, е възможно да няма война. Директор на концерна е Макс Варбург, чийто брат е неофициален автор на закона за "Системата на Федералния резерв".

Има няколко етапа в реализацията на стратегията за установяване на финансово господство в германската икономика: 1919-1924 г. – подготовка за американски финансови инжекции в германската икономика; 1924-1929 г. - поемане на контрола върху германската финансова система и оказване на финансова помощ на националсоциализма; 1929-1933 г. - провокиране на икономическа криза в Германия и идването на нацистите на власт; 1933-1939 г. - финансово сътрудничество с нацистите и подкрепа за германската политика, насочена към започване на нова световна война.

При първият етап започва постепенното навлизане на американския капитал в Европа, чрез военни дългове и германски репарации. Америка, която официално влиза в Първата световна война, предоставя на Англия и Франция заеми в размер на 11 млрд. долара, които длъжниците се опитват да прехвърлят на Германия. Това довежда до огромен бюджетен дефицит на германското правителство и до „Голямата инфлация“ от 1923 г. И когато германските индустриалци отказват да платят репарациите, се случва френско-белгийската окупация на Рур през 1923 г.

Разработен е „план Дауес“, който предвижда намаляване наполовина на репарационните задължения и създаване на благоприятни условия за американски инвестиции чрез стабилизиране на германската национална валута. На Германия е предложен заем от 200 млн. долара и американските банкери получават контрол не само върху превода на германските плащания, но и върху бюджета на държавата. Всичко се случва по следния начин: златото, което Германия плаща като репарации, изчезва в Америка, а след това под прикритието на финансова помощ се връща обратно в Германия, която го дава на Франция и Англия. Те от своя страна помагат на германците да изплатят военния дълг на Америка. И американците отново го изпращат в Германия.

Въпреки, че са издадени заеми за изплащане на репарации, всъщност става дума за възраждането на военно-промишления потенциал на Германия. Германците плащат заеми с акции на предприятия. Така американският капитал активно навлиза в германската икономика.

До 1929 г. Германия заема второ място в света по индустриално развитие, въпреки че е в ръцете на американски финансови и индустриални групи. Американците контролират предприятия като I.G. Farben", както и електро- и радиотехническата индустрия, телефонната мрежа, Opel и Volkswagen. Сътрудничеството на САЩ с германския военно-промишлен комплекс е толкова интензивно, че американският финансов елит контролира основните отрасли на германската индустрия и банковите структури.

През 1922 г. Хитлер започва да получава парични преводи от чужбина. Откъде точно идват не е ясно, но всички транзакции са извършени през шведски и швейцарски банки. Хитлер е представен и на британски високопоставени служители. Докато просперитетът цари в страната, неговата партия е в периферията. Но с настъпването на кризата ситуацията се променя драматично. В началото на 1929 г. американците изтеглят заемите си от Германия и спират да дават пари на германците. През 1931 г. Англия също отказва да им помогне. Докато страната е във финансова и икономическа криза, нацистката партия просперира и увеличава финансирането си от чужбина. През 1934 г. Хитлер става канцлер на Райха и американците изпълняват четвъртия етап от своята стратегия.

Що се отнася до незабавното начало на войната, тук всичко е планирано предварително. Американците успяват да се включат във военните действие благодарение на провокацията в Пърл Харбър. Президента Рузвелт отправя ултиматум към японците да изтеглят войските си от Китай и Индокитай. Това е сигурен факт, но доскоро се пази в тайна. Този ултиматум е известен на Конгреса на САЩ едва след нападението над Пърл Харбър. Японците нямат друг избор, освен да влязат във войната. Всъщност те правят много, за да избегнат участие във военен конфликт. Японският посланик в Америка многократно моли Рузвелт да се срещнат за съвместно търсене на компромис, но той отказва.