Пламен Киров: В конституционна криза сме и преди Гешев и Сарафов

Главният прокурор Иван Гешев и заместникът му Борислав Сарафов, който е и директор на Националната следствена служба (НСлС), не ни вкарват в конституционна криза, защото ние вече отдавна сме в конституционна криза.
Действията на главния прокурор и на неговия заместник са провокирани отвън, но тук няма нещо, което да е извънредно свързано с начина, по който функционира Конституцията. Tова заяви преподавателят по Конституционно право проф. Пламен Киров пред News.bg относно напрежението и трусовете в държавното обвинение.

Той даде пример, че държавата е в конституционна криза, но тъй като съставът на Конституционния съд не е попълнен вече години наред, инспекторатът на ВСС е с изтекъл мандат повече от две години, главният инспектор също е с изтекъл мандат и Народното събрание не прави нищо, за да ликвидира това състояние. "Ние не сме в конституционна криза от вчера, а от доста отдавна", изтъкна проф. Киров.

На практика, по думите на Пламен Киров, има едно обвинение, което ще бъде разгледано от Висшия съдебен съвет (ВСС) и той ще се произнесе. "Какво противоконституционно има в това действие, какви конституционни напрежения има между институциите - няма. Този спор ще бъде разрешен от ВСС", очаква Киров и добави, че кадровият орган трябва да се запознае с фактите и да прецени дали да прекрати предсрочно мандата на главния прокурор или не.

Пламен Киров се диви как фигурата на главния прокурор е най-проблемната за целия 33 годишен преход на България. Проблем имаше още с първия избран и назначен главен прокурор Иван Татарчев - и оттам нататък до ден днешен.
Излиза, че най-проблемната фигура е главният прокурор и затова думите съдебна реформа, върховенство на правото и правова държава все се въртят около персоната на главния прокурор - това е приказка без край. Съдебната реформа не е промяната на едно или друго лице в прокуратурата, обясни конституционалистът.

Той отбеляза, че се противопоставило формирането на бъдещото правителство с промяна на върха на прокуратурата в България. Кандидатът на ГЕРБ за премиер Мария Габриел заяви, че нейният министър на правосъдието, който и да било той, ще поиска ВСС да освободи главният прокурор. Странно е, когато се формира едно правителство, пред което ще се стоварят за решаване много нелеки задачи, да се фокусира върху фигурата на главния прокурор, недоумява проф. Киров.

На въпрос остава ли възможен вариантът да се състави правителство в рамките на 49-то Народно събрание, при все, че БСП отказа да подкрепи ГЕРБ с първия мандат, а гласовете на ДПС и ИТН не стигат за експертен кабинет, проф. Киров заяви, че в парламента върви едно голямо надлъгване. Големият залог е дали ПП/ДБ биха подкрепили правителство с мандата на ГЕРБ/СДС. Затова и преговорите, които се водят - доколко са целенасочени към формиране на правителство между ГЕРБ и хартиената коалиция, се използват да се упражни политически натиск върху ПП да подкрепят мандата на ГЕРБ. Така изглежда да е, смята проф. Киров.

Той е на мнение, че всичко, което е можело да бъде казано със стартиралата процедура за съставяне на правителство не трябва да бъде анализирана вече нито от юристи, нито от политолози и социолози, а е дошло времето на психиатрите, които трябвало да се намесят със своите анализи.

Припомяне, че Иван Гешев демонстративно скъса оставката си и заяви, че работи само за България и българските граждани. След атентата срещу главния прокурор настъпи разрив в отношенията между обвинител номер едно и ръководителят на НСлС Борислав Сарафов. Повод за това се превърнаха медийните изявления на Сарафов, свързани с казуса. Той посочи, че се страхува за живота си и поиска да му бъде назначена охрана.

Междувременно ВСС внесе искане за предсрояно прекратяване на мандата на главния прокурор. Ясен Тодоров, заместник-ръководител на НСлС пък обвини Борислав Сарафов, че подготвя преврат в прокуратурата.