Иван Стоянов: Наближава време разделно

Наближава времето в което българският народ ще плати цената за своето бездушие. Няма нация,която е гледала безучастно случващото в нейната страна без да е платила огромна цена за своето мълчание. И ние много скоро ще разберем това. Изминалите тридесет и три години ,,ДЕМОКРАЦИЯ",която аз наричам див материализъм даде шанс на утайката на нашето общество да определя бъдещето ни.Честните и почтени хора, с високи морални ценности бяха избутани в ъгъла и ние като народ сме виновни за това, че го позволихме. Сега наблюдаваме резултата от нашия непукизъм и незаинтерисованост. Мотивите за това са различни. Кой мълчеше от страх,кой за да уреди детето си на хубава държавна службица,а други за да се облажат от някоя друга обществена поръчка.И в краткосрочен план сигурно всеки един от тях е спечелил по нещичко,но в дългосрочен всички заедно загубихме страшно много. Загубихме едни тридесет и три години в които можехме да направим от България една просперираща страна със здрава и силна икономика,а вместо това завещахме на децата си една оглозгана държава с голям външен дълг,който расте всяка година и оглозгани до неузнавемост бивши държавни предприятия и заводи строени от нашите дядовци и баби с безвъзмезден труд.За земеделието няма въобще да говоря. Достатъчно е само да погледнем автопарка на едрите председатели на кооперации,но иначе вечно мрънкащи,особено след като наближи плащането на рентата на кооператорите. За другите сфери няма да говоря. Там ще кажа само една българска поговорка,която сама по себе си ще ви отговори,а именно: ,,Аз ги лъжа,че работя,а те ме лъжат,че ми плащат." И това дава пълна картина на тъжната истина за случващото се в България. Вкорененото в нашия манталитет чувство,да надхитриш, да излъжеш,да прецакаш,но на финала да изискваш без да си свършил необходимото за което си бил нает е едно от основните неща,които ни дърпат назад. Тук няма да скрия,че това е и двустранен процес. Както при работник,така и при работодател. Но това всички го знаем. Защо е така?! Не знам! Но знам, че това ще ни погуби като нация. И на финала печеливши няма да има. Какво трябва да направим за да променим това?! Първо трябва да върнем Бог в душите си. И трябва да започнем веднага, защото и без друго много сме закъсняли. Най-прекия път за това е,чрез децата ни. Като се въведе вероучение,дори като избираем предмет. Защото,човек, който има страх от Бога е праведен и смирен. Той знае,че всичко се пише на душата му и ще дойде ден в който ще плати. Защо децата ли? Защото за повечето от нашето поколение вече е твърде късно. Материалното е превзело повече от българите и те се обръщат към Бог,само когато самите те изпаднат в безизходна ситуация,но много бързо после забравят,че са били в такава и продължават по старо му. Поправете ме ако греша?! Ето,защо ако искаме да променим нещо,трябва да започнем веднага. Докато все още имаме шанс. После ще е твърде късно. Не,че България ще изчезне от световната карта, но със сигурност няма да е с тези граници,а много по-малки. Запомнете това! И после проклинайте себе си,а не управляващите! Защото те са огледален образ на нас самите.

Иван Стоянов