Страданието и Бог

Всички сме се срещали със страданието.То е едно от най-трудните за обяснение изпитания в християнството и другите монотеистични религии. Как може един любящ Бог да позволява страданието да продължава в света, който Той е създал? За тези, които сами са изпитали огромно страдание, това е много повече от философски въпрос.То е нещо повече!Причините за страданието през което преминаваме е дълбоко заседнал в нашето съзнание личен и емоционален въпрос.

Библията е стряскащо реалистична, когато стане дума за проблема и за изтърпяното страдание. За едно нещо Библията посвещава цяла книга в която да се занимае с проблема. Книгата се отнася до човек на име Йов. Тя започва със сцена на небето, която дава на читателя произхода на страданието на Йов. Йов страда, защото Бог спори със Сатаната.
Но това не било известно нито на Йов, нито на неговите приятели. Тогава не е учудващо, че те всички се опитвали да обяснят страданието на Йов от ъгъла на своето незнание докато на Йов не му оставало друго освен верността
му към Бог и надеждата за Неговото изкупление.

В писмото на апостол Павел до Римляните има няколко места, където се споменава за страданието. В Римляни 5:3-4, например, Павел пише: “Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда”

Павел обяснява как страданието може да доведе до търпение и опитност, които от своя страна могат да доведат до надежда. Той говори за това как страданието може да бъде използвано като средство за духовен растеж и развитие.

В Своята предвидливост Бог организира всяко събитие в живота ни – дори страданието, изкушението и греха, за да изпълни нашата временна и вечна полза. Римляни 8:28 съдържа някои успокоителни думи за онези, които изтърпяват трудности и страдание: „Но знаем, че всичко съдействува за доброто на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“
За това обичайте Бога и не се колебайте за любовта Му към вас.