Иван Стоянов:Дивия капитализъм развръщава

Още си спомням времето,когато хората бяха задружни. И това време много ми липсва. По времето на ,,лошия комунизъм'' ,когато някой започнеше да строи къща в малките населени места из България,първите които се включваха в строежа бяха комшиите. Помните ли това време? Някой хванал лопата,друг кирка,трети тесла и се стичаха да помогнат на комшията си. А той за отплата,ще ги нагости,че пари не взимаше простият народ тогава. Преди това,ще е заколил агне или прасе,ще опъне софрата и на нея ще се съберат всички наоколо,че понякога и цялото село. Толкова ли прости са били хората тогава? Така ли,не са си ценяли труда? Да,помня го това време! Толкова ли прости бяхме тогава?! Не! Едва ли! Бяхме човеци! А,сега какво сме? Вдигаме високи огради.Завиждаме на комшията,когато си купи хубав автомибил и тичаме до банката за да изтеглим кредит,че да си купим по-хубав от неговия . Току виж и той ни завидял. Радваме се на чуждото нещастие. Тъпчим и мачкаме всичко навред само и само ние да сме отгоре. Да изпъкнем над другите! Лъжем,мажем само за да се покажем,че сме нещо повече от другия. Да уредим сина на по-хубава служба. Нищо,че е прост като галош. Нали шефа е ,,наш" човек,ще го пази. А той пък от своя страна,ще пази шефа,че краде като за последно. Нищо! Нали и нашето момче ще се облаже с някоя трошичка. Пък може и някоя далаверка да направим. Я някоя държавна поръчка да изпълним,я нещо на далавера да преватизираме. Важното е да откраднем. Важното е да сме отгоре. И от кого си мислим,че крадем? От бъдещето на нашите деца. Е,не точно от нашите. Нали нашето ще е богато. А неговото? Все бързаме и търсим ,,келепира''. Вярата в Бога изгубихме. То и свещениците ни едни. Едно кръщене в бедния град Цар Калоян сто и четирдесет лева струва. А иди се кръсти?! И църквата само в неделя работи. Малка и била заплатата на клисарката. Ама не я дава на друг. Нали е съпруга на местният поп. Решиш да се оплачеш на владиката. Той не приема граждани. Само e-mail има. Пиши като си нямаш друга работа. Не отиват на добре нещата,народе! Твърде скъпо ще ни струва тази злоба и завист,която се е загнездила в душите ни. Твърде скъпо! Помнете ми думата! А, аз се ослушвам за някое затънтено местенце в балкана с пет-шест жители,че ми идва в повече простотията,която ме заобикаля. Искам да ми е чистичко на душата. Да се радвам на красотата,която Бог е сътворил за нас.Да и се наслъждавам. А вие бързайте! Робувайте на своето его. Доказвайте се на другите какви хитреци сте. Той един ден Бог ще ви въздаде според делата ви. Да,ще дойде този ден! А,аз ще продължавам до тогава да се чудя какво стана с онзи народ,който търчеше да помогне на комшията в строежа на новата му къща?!

Иван Стоянов