Всяка година у нас изчезва един град с размерите на Ловеч

Населението у нас намалява с 35 000 - 40 000 души на година, обясни Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" към НСИ.

Ако се сравни, всяка година у нас населението намалява, колкото е населението на един град като Ловеч.

"Намалението на населението има два компонента. Минус 62 000 е намалението от естествен прираст. Миграционното ни салдо е положително тази година", обясни Костова, предаде Нова.

6 447 710 души или иначе казано – 1,5% от общото население на ЕС. Така изглеждаме според окончателните данни за населението и демографските процеси у нас през изминалата година. Мъжете са по-малко – на всеки 1000 мъже се падат по 1080 жени. Близо 60% от населението е в трудоспособна възраст. А лицата в така наречените "зависими възрасти" – тези над 65 години и тези под 15, представляват съответно 23,5% и малко над 14% от българите. За сравнение процентът е близо до средния за Европа и в двете възрастови групи. Най-застаряващо оказва се, е населението в Италия, където делът на възрастните е най-висок от целия ЕС, а този на децата – най-нисък.

Половината от населението на страната живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението, е Северозападният. По-голямата част от българите са избрали да живеят в града - над 70%. Живеем в 5256 населени места, като само селата са близо 5 000. В 205 от тях обаче, не живее никой. В сравнение с 2021 г., единствено областите Кърджали и София град са увеличили населението си. Във всички останали области, то намалява. Факторите, които оказват влияние, са демографските процеси раждаемост, смъртност и миграция.

През изминалата година в страната са родени близо 57 000 деца. Като момчетата са 1250 повече от момичетата. Коефициентът на раждаемост, който показва броя новородени на всеки 1000 души, е 8,8 - почти колкото средния в Европа, където е 9. Най-много деца на глава от населението, се раждат в Ирландия, а най-малко - отново в Италия, чийто коефициент е 6,8, значително по-нисък от този в България. 27 години и половина пък е средната възраст, на която българките раждат първото си дете.
Близо 119 000 души пък, са починали у нас през последната година. Въпреки че това е с 30 000 по-малко от предходната, нивото на общата смъртност продължава да бъде най-високото в ЕС.

Коефициент на смъртност от 18,4 освен у нас, има още само в Латвия.

През 2022 г. вътрешна миграция в страната са осъществили близо 103 000 души. Малко над 13 000 са променили настоящия си адрес в страната с такъв в чужбина. Но над три пъти повече пък са българите, завърнали се обратно у нас и чужденците пожелали България за свой дом.

"Ниската раждаемост е характерна за развитите страни, каквато смятаме, че е и България.

Коефициентът е близо до средния в ЕС. Няма изненада или нещо изключително тревожно в тази насока. Смъртността ни е най-висока в ЕС. Вярно е, че тази година имаме 30 000 случая по-малко от предходната, но това не бих го нарекла позитивна тенденция. През 2020-2021 г. имаше изключително висока смъртност заради COVID. Сега се връщаме към обичайните нива, които са твърде високи", каза още Магдалена Костова.