Опасно ли е да си честен в България

Здравейте г-н Стоянов, вие сте администратор на страницата "Будни граждани".
Какво ви провокира да я създадете?

- Провокира ме безсилието в което много често изпадат честните и почтенни хора в България.
Личната история която ме мотивира е гаврата на по онова време управляващите от СДС и в частност Иван Костов като лидер на партията и министър предстедател.
Моят Баща ( мир на душата му) беше честен и почтен човек и това беше една от основните причини той да остава често без работа.
Като директор на едно горско стопанство в Котелския балкан хвана свой подчинен да краде цял тир с трупи.
Веднага го уволни и го даде на прокуратурата за да разследват кражбата.
Няколко дни след това му се обади един депутат от СДС Кирил Петров, който в разговор му каза, че ако не възстанови горския в рамките на една седмица самият той ще остане без работа.
След като баща ми отказа да върне крадливия горски на работа беше уволнен като директор на горското без никакъв мотив.
За съжаление това му се отрази и тои получи първият от поредица инсулти.
Цялото семеиство включително и майка ми застанахме твърдо до него и се грижихме до последният му дъх.
Тогава на гроба му, аз му дадох дума, че няма да позволя докато дишам никой честен и почтен човек да страда, той или семеиството му заради това, че има куража да отстоява ценностната си система.
Няколко години след смърта му създадох страницата "Бъдни граждани",която администрирам и до днес.

Смятате ли за успешна, тази ваша инициатива?

- Трудно е да се отговори на този въпрос, защото основната цел поне за мен беше създаването на гражданско общество.
Хората да осъзнаят, че само заедно сме силни и само сплотени можем да се преборим с тази политическа клика, която ни краде през последните 33 години.
Ако ме питате дали съм успял тук с най-голямо съжаление трябва да ви кажа-НЕ.
Защо? Продължавам да гадая.
Сташно много се надявам скоро да узреем като нация и да разберем, че ако продължаваме да стоим пасивно без да правим нищо ситуацията в България няма да се промени.
Разбира се,надежда винаги има дори и появата на този сайт щеше да е невъзможна без родолюбиви българи, които да жертват времето си и спокоиствието си за създаването му.
Това е екипна и отборна игра в която всеки жертва нещо от себе си за неговата преспектива и аз съм благодарен на всеки един от тях.

От колко време оперирате страницата "Будни граждани" и кои са нещата които никога няма да забравите?

- Ако трябва да съм честен не помня, то е като в щастливият брак, годините не са броят, но със сигурност са поне 10.
Има много неща, които няма да забравя. Точно те ме зареждаха да продължавам напред.
Едно от тях е когато с мен се свърза баща на болно от аутизъм дете, който ме попита дали може да пусне в страницатa зов за помощ за събиране на средства за закупуването на кану-каяк за болното му дете.
Голямата сума беше набрана чрез кампания по БТВ и беше останала сума от порядъка на между 300лв - 500лв.
Останах изненадан от въпроса му, защото тази страница има точно това за цел да помага на хората.
И когато го попитах защо ме пита,а направо не публикува той ми отговори, че много други подобни страници са му отказали.
Аз му казах, че тази не е такава. Зарадвах се, когато ми сподели, че с него се е свързал човек, който щял да покрие оставащата сума.
Няма да скрия, че тази новина ме направи изключително щастлив.
Възможността да сбъднеш една детска мечта е нещо изключително. Има и много други случки които забравяш защото доброто е за да го дадеш, а не да го помниш!
Разбира се, не всичко е романтично,защото бидеики това, което съм и това което правя, засягайки по някога твърде сериозни интереcи то рефлектира и върху личният ми живот.
Два от автомобилите ми бяха опожарени, влизали са в собственият ми дом и са ми отвивали винтила на газовата бутилка, отвивали са ми болтове на гумите на колата ми, разпространявали са некролога ми и много други неща, които вече забравям.

Какви са очакванията ви от новия проект, а именно създаването на журналистическия уебсайт ?

- И на двамата ни е ясно, че обективна журналистика все по трудно може да се разпознае в България.
Онова което се вижда на повърхността е чиста пропаганда.
Ето, защо със съмишленици напълно безплатно и на доброволни начела решихме, че е крайно време на журналистическия небослкон да се появи обективен и безпристрастен източник на информация.
Надяваме се, че ще ангажираме и обществото да съдейства, а защо не и да се включи в борбата и отстояването на истината, която все по-рядко срещаме.

Бидейки в това си амплоа, свързвали ли са се политици с вас които да искат да се възползват от факта, че имате близо 15 хиляди послдеователи на страницата "Будни граждани"?

- Разбира се! Почти всички политически формации са "флиртували" с мен и са ми предлагали помощта си в замяна на мълчанието ми.
Мога да разкажа много истории и с някой от тях ще се занимаваме и в новият ни проект.
Но едно от нещата, които ще запомня е когато до мен достигна информация, че първият в листата на партия "Български Възход" в предният парламент е бил адвокат на "Хидрострой".
Когато се свързах със Стефан Янев и го попитах дали е вярно това,неговият отговор беше, нали не е съден?
Останах изумен. И го попитах, "а морално ли е ако е така".
Получих само мълчание, като отговор.
За щастие успях да се преборя и въпросното лице вече не е част от партията или поне не е в листата и.
Считам това, като свой успех в полза на българското общество.
За съжаление ако нацията ни беше сплотена и еднинна отдавна да сме надраснали мераците на сульо и пульо да влизат в българския парламент за да се облажат или да защитават лобистки интереси.

Какво ви даде и какво ви взе инициативата ви за страницата "Будни граждани"?

Сигурно има неща които ми е взела,не знам. Не мисля за тях. Зарежда ме,когато ме разпознаят на бензиностанция и ме спрат само за да ми стиснат ръката. Наскоро ни се наложи с жена ми да посетим гръдна хирургия в Болница Света Марина във Варна и там останах приятно изненадан, че личност като Проф. Румен Ненков най-добрия гръден хирург ме разпозна. Тук е и момента да му благодаря за високия професионализъм с който се отнесе към съпругата ми. Та тези моменти ми дават сили да продължавам да се боря с несправедливостите в нашите реалности и ми зареждат батериите.

Виждате ли светлина в тунела предвид меко казано интересната ситуация в която се намираме. Предвид, че политическите партии вече няколко парламента не могат да съставят стабилно правителство.

Да, разбира се! Българският народ е един от най-старите и мъдри народи.Оцеляли сме петстотин века турско робство, че тридесет и три години ли ще ни уплашат. Да,забелязва се апатия в обществото ни която е напълно обяснима. Но това няма да продължи вечно. На последните избори са гласували едва 38 процента ,което дава да се разбере, че хората са разочаровани от политическите партии. Ясно се забелязва, че обществото вече не дава никакъв толеранс както на старите партии така и на новите които са ги разочаровали. И това е добре. Така по метода на изключване ще дойдат и правилните хора. И аз мисля, че този момент не е далече. Въпрос на време.

И за финал на кого искате да благодарите.

О,на първо място на майка ми. Тя съпреживя всичко заедно с мен. И палежите на автомобилите ми и некролога ми, който бяха разпространили в интернет пространството. Но нито веднъж не ме упрекна. Предполагам като всяка майка се страхува за живота ми,но нито виднъж не ми каза да се откажа. Винаги е била до мен и ме е подкрепяла. После искам да благодаря на жената до мен. Защото макар да е наясно накъде съм тръгнал и това,че имаме дете, нито веднъж не ми е казала да се откажа. И може би точно за това я обичам още повече. И на последно място на малкото,но верни приятели които винаги са били до мен и са ме подкрепяли. Какво повече да иска човек. Сега като се замисля имам всичко, което ми е нужно и съм благодарен на Бог за това.